iBibleDev_Series_Email_Header_031422 copy.jpg

Грехопадението

И Адам каза: Жената, която си ми дал за спътница, тя ми даде от дървото и ядох.

И Господ Бог каза на жената: Какво е това, което си сторила?

А жената каза: Змията ме подмами и ядох.
— iBIBLE Глава 3

Препратка от Библията: Битие 3:12–13

Въпросът на Бог описа греха на Адам: „Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?“

Грехът на Адам беше разкрит и той нямаше къде да се скрие.

Вместо да избяга от Бог, както направи веднага след като яде от плода на дървото, Адам реши да обвини Ева. „Жената, която си ми дал за спътница, тя ми даде от дървото и ядох.“ Той не само обвини Ева за собствените си грешки, но в думите му имаше и намек, че Бог също носи отговорност за неговия грях. „Жената, която си ми дал...“ Ако Бог го беше оставил сам в градината, това може би никога нямаше да се случи.

Много често, когато грехът ни стане явен, започваме да се оправдаваме и обвиняваме другите за нашите грешки. Понякога дори се опитваме да обвиним Бог, точно както направи Адам.

Когато Бог се обръща към Ева и я пита: „Какво направи?“, тя обвинява змията. Всеки се оправдава с някой друг. Змията обаче не казва нищо. Тя беше тази, която измами Ева и нямаше кой друг да обвини.

Адам и Ева пропускат страхотна възможност в този момент - да застанат пред Бог, Създателя на небето и земята, и да извикат: „Боже, бъди милостив към мене, грешния!“ Вместо това и двамата се опитват да оправдаят действията си. Това, което не осъзнават, е че Бог желае и може да ги излекува и възстанови.

Нашият отговор

Сблъсъкът със собствения ни грях е болезнен. Гордостта ни е наранена. Засрамени сме.

Колко често сочим Бог с пръст, когато извършим грях? „Ако Той не ме беше изкушил... нямаше да направя това...“, „Ако Той не беше поставил този човек в живота ми, нямаше да направя онова...“. Дори добрите неща, с които Господ ни е благословил, могат да бъдат изопачени.

Думите в Писанието се борят срещу този вид оправдания:

Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава. А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст. — Яков 1:13–14

Когато бъдем осъдени за греха си и страдаме, трябва да потърсим Господ и да Му признаем грешките си. Обвиняването на другите, включително на Бог, няма да ни оправдае. Трябва да бъдем оправдани от Бог и Неговата благодат, като се доверим на Исус Христос.

„Чрез едно дърво станахме длъжници на Бога; така чрез едно дърво дългът ни е анулиран.“ – Ириней Антиохийски

Бог предлага решение за нашия грях, за скръбта и срама ни: Исус Христос, Неговият единствен син, и Неговата изкупителна смърт на кръста. Да вярваме в Него и да Му се доверим, че ще се погрижи за нашата праведност. Няма друг начин да бъдем наистина праведни; трябва да дойде като дар от Бога.

Молитва за седмицата

Милосърдни Боже, молим Те за прошка за нашите грехове. За грешните неща, които сме направили, добрите неща, които сме пропуснали да направим, и нещата, които дори не можем да си спомним. Знаем, че се нуждаем от Твоята милост. Както Адам и Ева се обвиняваха, така и ние често се изкушаваме да направим същото. Молим Те да ни за възстановиш, да ни простиш и да ни водиш чрез Твоята благодат. Помогни ни да живеем живот, който Те почита и ни помогни винаги да гледаме към кръста на Исус като източник на надежда и мир. В името на Исус, се молим. Амин!

Грехопадението

И Адам каза: Жената, която си ми дал за спътница, тя ми даде от дървото и ядох.

Игра на обвиняване