Грехопадението
След като ядоха от забранения плод, Адам и Ева за първи път осъзнаха, че са голи. Те набързо откъснаха смокинови листа и ги преплетоха, за да покрият голите си тела. И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше в градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.
–iBIBLE Глава 3
Препратка от Библията: Битие 3:8
Когато Ева взе плода и яде, тя протегна ръка към съпруга си, предлагайки му да участва в същия акт на бунт срещу техния Създател. Адам трябваше да управлява градината, трябваше да подчини творението. Създаден без грях, от него се очакваше да се подчини на единствения закон, който Бог му даде: „Не яж от дървото за познаване на доброто и злото“.
И въпреки това той позволи на змията, Сатана под формата на полски звяр, да го управлява чрез тази измама. Редът в творението се обърна и Адам се подчини на изкушението на змията.
По-късно в Библията четем, че Адам е причината, поради която всички изпитваме последиците от греха (вж. Римляни 5:12-21). Неговото грехопадение е като модел на поведение за нас днес, самата ни природа е грешна, тъй като всички произлизаме от Адам. Лесно е да се обвини Ева, но и двамата са отговорни за покварата, болестите, страданието и смъртта, които преживяваме днес.
Преди грехопадението не е имало ситуация, в която Адам и Ева да са обръщали внимание на това как изглеждат, какво казват, мислят или правят. Всъщност Адам и Ева бяха в такова съвършено общение с Бог, че можеха да бъдат голи в Неговото присъствие и да не се срамуват.
Те се държаха по един начин в градината: голи и без да се срамуват, без страх или безпокойство от осъждане. Бяха едно с Бог, но в миг всичко се промени.
След като ядоха от плода на дървото за познаване на доброто и злото, Адам и Ева веднага изпитаха последиците от греха. Те се опитаха да покрият телата си със смокинови листа, след като осъзнаха, че са голи. Побягнаха и се скриха от Бога. Близостта, която имаха със своя Създател, беше прекъсната и вече не можеха да стоят в Неговото присъствие, без да се чувстват осъдени. Срамуваха се не само заради голотата на телата си. Срамът им беше израз на съжалението и болката, които изпитваха заради греха, който току-що бяха извършили.
Неговото грехопадение е като модел на поведение за нас днес, самата ни природа е грешна, тъй като всички произлизаме от Адам.
Близостта, която имаха със своя Създател, беше прекъсната и вече не можеха да стоят в Неговото присъствие, без да се чувстват осъдени.
Нашият отговор
Има моменти в живота ни, в които чувстваме, че не можем да се доближим до Бог, защото грехът ни е твърде голям. Казваме си: „Той никога няма да ми прости“ или „Не би могъл да ме обича след това, което направих“. Това са лъжи от лукавия. Когато почувствате, че срамът се надига в душата ви, помнете, че Исус обеща да спаси всички, които вярват в Него. Вярата в спасителната сила на Христос е всичко, което ни е необходимо. Исус се грижи за останалото. Чрез смъртта на кръста и възкресението, Той отне нашия срам:
Защото Писанието казва: „Никой, който вярва в Него, не ще се посрами“. — Римляни 10:11
Въпреки че смъртта дойде чрез Адам, Христос дойде в света, за да донесе вечен живот за всички, които вярват в Него. Исус пречупи силата на смъртта, превръщайки я в път към вечен живот.
Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде и възкресението на мъртвите. Защото, както в Адам всички умират, така и в Христа всички ще оживеят. — 1 Коринтяни 15:21–22
Значи не трябва да живеем като хора без надежда.
Молитва за седмицата
Благодаря Ти, Небесни Татко, че отне нашия срам. Толкова сме Ти благодарни, че можем да дойдем при Теб в молитва, без да се тревожим, че ще ни осъдиш, знаейки, че си верен и че обещаваш да спасиш всички, които Ти се доверяват. Помогни ни да вярваме, когато се съмняваме. Помогни ни да се отвърнем от нашия грях и срам и да погледнем към кръста на Исус, където намираме надежда и избавление. Молим се в святото и скъпоценно име на Исус. Амин!