
Всемирния потоп
Каквито си искаха
“Когато човечеството започна да се размножава на земята, Божиите синове видяха, че човешките дъщери бяха привлекателни. Затова те си вземаха от тях жени, каквито си поискаха.” — iBIBLE гл. 4
Библейски пасаж: Битие 6:1-2
Още в самото начало, при сътворението, Бог дава заповед на полските животни, на въздушните птици, на морските риби и на цялото човечество да се размножават и да напълнят земята. След историята за Вавилонската кула виждаме, че хората на земята правят точно това. Те се размножават и намножават, изпълвайки цели градове и села, същевременно усвоявайки различни умения и занаяти (като потомците на Каин).
Много спорове се водят около това кои именно са „Божиите синове“ в този пасаж. Фразата „Божии синове“ често се използва за назоваване на хората, които призовават името Господно – като синовете на Сит – тези, които са вярват в обещанието, дадено на Адам и Ева в градината. Други теолози смятат, че тези „Божии синове“ всъщност са паднали ангели.
Библейските учени обсъждат и различни тълкувания относно това кои са човешките дъщери. Техните трактовки варират между предположението, че те просто представляват зли или светски хора, до твърдението, че буквално става дума за демонични същества. И макар Библията да не посочва изрично кои са, от контекста се подразбира, че които и да са тези човешки дъщери, бракосъчетанието с тях не е добра идея.
Историята продължава напред с Всемирния потоп, когато Бог изличава хората от лицето на земята заради злите им мисли, думи, действия и нагласи в сърцата им. Това показва, че макар хората да се размножават, спазвайки Божията заповед, те не израстват в святост. Всъщност се приближават все повече и повече към разрушение, което ескалира и предизвиква гибелта на всичко, създадено от Бога, с изключение на Ной и неговото семейство.
Често биваме завлечени и съблазнени от това, което смятаме за правилно в собствените си очи. В днешната история виждаме, че Божиите синове са завлечени и съблазнени от желанието си да се оженят за „човешките дъщери“. Те „виждаха, че човешките дъщери бяха привлекателни“, и постъпват съгласно собствената си преценка въз основа на външния вид на тези жени. Така те си вземат „жени, каквито си искат“. Действат, изхождайки изцяло от своите желания и страсти, без да се съобразяват с Божия план.
По-късно в Писанието Соломон ще обясни, че е безсмислено да се живее по такъв самодоволен начин, мислейки само за задоволяване на собствените желания. Той пише в Еклисиаст:
И от всичко, което пожелаха очите ми, нищо не им отказах; не спрях сърцето си от никаква веселба. Сърцето ми се радваше във всяка моя работа и това беше делът ми от целия ми труд. Тогава разгледах всичките дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил; и ето, всичко беше суета и гонене на вятъра, и нямаше полза под слънцето. — Еклисиаст 2:10–11 [БЛБ]
Вземането на решения само въз основа на насладата за очите е суета и „гонене на вятъра“. Именно тази истина е втъкана в цялото Писание, при все че Божият народ непрекъснато следва онова, което радва очите им, вместо това, за което са били призвани от Бог.
Действат, изхождайки изцяло от своите желания и страсти, без да се съобразяват с Божия план.
Нашият отклик
Бог ни е дал Светия Си Дух, за да ни води и да ни изобличава за грях, правда и съд. Благодарение на този неизказан дар сме способни да различаваме кое е добро, истинно, правилно и свято. Самият Бог живее в нас и ни води. Но ако отхвърлим Господа, пренебрегвайки Неговия дар и напътствията Му, не след дълго ще се окажем водени единствено от собствените си страсти и желания – такива, които са противоположни на Божията воля за живота ни.
Колко често правим избора си относно това с кого искаме да развиваме взаимоотношения или с кого желаем да прекарваме времето си въз основа на външния вид на даден човек? Толкова лесно биваме завлечени от това, което самите ние считаме за красиво, вместо да се ръководим от онова, кое е добро и истинно.
Колко ли често само избираме да вървим по собствения си път и отказваме да се подчиним на Божията мъдрост? Дори и днес човечеството решава да прави това, което е правилно в собствените им очи. И макар да не знаем в подробности случилото се с Божиите синове и човешките дъщери, разбираме, че тези поколения продължават да следват страстите на собствените си сърца до такава степен, че не след дълго Бог заявява, че „всички намерения на сърцата им бяха постоянно само зли“. Именно от това трябва да се пазим, знаейки, че сам Исус идва на света, за да ни спаси от човешкото непокорство.
Блажен онзи човек,
който не ходи по съвета на нечестивите,
и в пътя на грешните не стои,
и в събранието на присмивателите не седи;
но се наслаждава в закона на Господа
и в Неговия закон се поучава ден и нощ.
—Псалм 1:1–2 [БЛБ]
Седмична молитва
Святи Небесни Отче, Ти единствен си праведен, в Когото няма никаква измама. Ти си благословил Своите деца със Светия Дух, осигурявайки им утеха, мир и святост. Призовал си ни да не бъдем от този свят, затова сега се молим за Твоята помощ, за да изпълним това. Помогни ни да не се поддаваме на изкушенията на очите си, но да гледаме към Теб. Прости ни, когато се проваляме, и ни помогни постоянно да се покайваме и да се връщаме обратно при Теб. В името на Исус се молим. Амин.