top of page
iBible Devo Email Header 42.1.png

Всемирния потоп

Понеже той е плът 

И ГОСПОД Бог каза: „Духът Ми няма да пребъдва вечно в човека, понеже той е плът; затова продължителността на живота му ще бъде сто и двадесет години.” — iBIBLE гл. 4

 

Библейски пасаж: Битие 6:3

Още от самото начало в Едемската градина Адам и Ева са били създадени да живеят вечно. Смъртта се появява на сцената като последствие от техния грях. Ако не бяха яли от дървото за познаване на доброто и злото, щяха да могат постоянно да ядат от дървото на живота и така да живеят вечно. 

 

В Писанието се казва, че Адам живее общо 930 години, докато потомците му, изброени след него в родословието му, също живеят дълго, като раждат много деца и се размножават на земята (вж. Битие 5, БЛБ).​​​

 

Адам живее до 930-та си година (Битие 5:5).  Сит умира на 912-годишна възраст (Битие 5:8). 

Енос живее общо 905 години (Битие 5:11). 

Каинан доживява до 910-та си година (Битие  5:14).

Маалалеил живее 895 години (Битие 5:17). 

Яред доживява до 962-та си година (Битие 5:20).

Енох бива взет, когато е на 365 години (Битие 5:23). Матусал живее общо 969 години (Битие 5:27).

Ламех доживява до 777-та си година (Битие 5:31). 

Ной умира на 950-годишна възраст (Битие 9:29).

До Всемирния потоп патриарсите живеят много по-дълго, отколкото е обичайната продължителност на живота днес. Но с по-дългия живот нараства и вероятността да отстъпят и да се отвърнат от Бога. Това води до кулминацията, когато Господ вижда, че „покварата на човека на земята се умножава и че всичките мисли на сърцето му клонят постоянно към зло“ (Битие 6:5). 

 

Не само че делата им стават все по-зли, но и сърцата им се отвръщат от Единствения истински Бог, Който ги е създал, поддържа живота им и ги обича. И докато живеят дългия си живот, те биват повлияни и завлечени от злите желания на сърцата си и се отвръщат от Господа.

Така с увеличаването броя на хората по земята Господ решава да съкрати продължителността на техния живот. „Духът Ми няма да пребъдва вечно в човека, понеже той е плът.“ Тук виждаме първопричината за съкратената продължителност на живота – „той е плът.“ С други думи, хората са смъртни и са подложени на слабост и в крайна сметка на смърт.

Те не могат да живеят вечно в смъртните си тела. 120 години става стандартна продължителност на живота и дори днес с най-добрите медицински грижи, най-правилния начин на изхранване и най-усъвършенстваната генетика хората не могат да надживеят този възрастов праг. 

 

Точно както при сътворението Бог очертава границите за всяко нещо, по същия начин Той определя продължителността на земния ни живот. Тази тема се прокрадва в цялото Писание, макар хората да не могат да се примирят с краткия си живот. 

 

Йов се оплаква:

 

Човекът, роден от жена, е кратковременен

и пълен със смущение.

Цъфти като цвят и се покосява;

бяга като сянка и не се задържа.

—Йов 14:1–2

 

А Яков задава въпроса: „Що е животът ви? Защото вие сте пара, която за малко се явява и после изчезва“ (Яков 4:14). По същия начин Моисей се моли на Господа: „Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце“ (Псалм 90:12). 

 

Мъдростта може да бъде придобита чрез способността ни да броим дните си, разбирайки, че животът ни тук на земята е значим и смислен.  

 Точно както при сътворението Бог очертава границите за всяко нещо, по същия начин Той определя продължителността на земния ни живот.

 Мъдростта може да бъде придобита чрез способността ни да броим дните си, разбирайки, че животът ни тук на земята е значим и смислен.   

Нашият отклик

 

Често не осъзнаваме сериозността на факта, че „заплатата за греха е смърт“ (Римляни 6:23а). Никой не може да избяга и да се отърве от неизбежната истина, че земният живот на всеки от нас трябва все някога да приключи. Но има надежда, защото „Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ“ (Римляни 6:23б). Макар да се молим за дълъг живот на земята, понякога дългият живот може да означава и повече възможности да се отклоним от вярата и да започнем да се съмняваме. Но великата новина е, че този живот не е краят. Всички, които вярват в Исус Христос, получават безплатния дар на вечния живот.С новородените си сърца, дадени ни от Господа, и с обновените ни умове, преобразени чрез Неговото слово и воля (Римляни 12:2), можем да живеем живота си – без значение от неговата продължителност – в любов и служба към Бога. Този земен живот бледнее в сравнение с надеждата, която имаме за новото небе и новата земя: 

 

Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която ще се открие в нас. Защото създанието с нетърпение очаква откриването ни като Божии синове. — Римляни 8:18–19

Когато Исус се върне отново и ни заведе в Своето Царство веднъж завинаги, вече няма да сме обременени от покварената ни плът, а ще живеем вечно в праведност, защото: „според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда.“ (2 Петрово 3:13). 

Седмична молитва

Небесни Татко, Ти си всемогъщ, всесилен и справедлив. Както си поставил граници на моретата и небесата, така си отредил и дните ни живот на тази земя. Благодарим Ти, че ни пазиш и закриляш през всичките ни дни. Молим се да ни дариш с непоколебима вяра, непоклатима любов към Теб и надежда за Твоето второ идване, когато един ден ще бъдем с Теб завинаги в новите небе и земя като ново творение, съвършени завинаги. Научи ни да броим дните си, за да придобием мъдрост. Молим се в името на Исус. Амин.

bottom of page