
Всемирния потоп
Нечестието по Земята
И Бог видя, че хората на земята бяха много нечестиви. Намеренията на сърцата им бяха само зли. И Бог съжали, че беше създал човечеството.— iBIBLE гл. 4
Библейски пасаж: Битие 6:5–6
С умножаването на поколенията по земята се увеличава и нечестието на хората. Злото става толкова всеобхватно и разпространено, че Писанието казва: „… всичките мислите на сърцето [на човека] клонят постоянно към зло“ (Битие 6:5, БЛБ).
При грехопадението хората не просто съгрешават, а стават грешни. Ето защо всяко намерение, всяка мисъл, всяко желание, всяка дума и действие, които се зараждат в това тяхно греховно състояние, са зли. Единственият лек за извеждане от това греховно състояние е вярата в Господа, разчитайки на Него за нашето изкупление. Пророк Еремия обобщава състоянието на грешното човешко сърце, когато пише: „Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно. Кой може да го познае? (Еремия 17:9, БЛБ).
Бог вижда цялото това зло по земята и се натъжава от него. Творението, което самият Той някога е обявил за „много добро“, сега е «страшно болно» и Бог не може да търпи тази злина:
Защото Ти не си Бог, Който се наслаждава на беззаконие;
нечистият няма да живее при Тебе,
нито ще устоят горделивите пред Твоите очи.
Ти мразиш всички, които вършат беззаконие;
ще изтребиш онези, които говорят лъжа.
Господ се гнуси от човек кръвопиец и коварен.
—Псалм 5:4–6
Затова Бог „съжалява, че е създал човечеството“. „Съжалявам“ или „разкайвам се“ (еврейски: nacham) означава да съжаляваш или да се утешаваш. Изразът „да си наскърбен в сърцето» (еврейски: atsab el leb) е използван метафорично, посочвайки, че Бог е наскърбен във вътрешната си същност. Бог не „съжалява", нито се „разкайва“ според начина и представите на хората. Тази концепция бива разяснена на многобройни места в Писанията:
Бог не е човек, че да лъже, нито човешки син, че да се разкае.
Той ли ще каже и не ще го стори? Той ли ще обещае и не ще изпълни? —Числа 23:19
Силният Израилев няма да излъже, нито да се разкае; защото Той не е човек, че да се разкайва. —1 Царе 15:29
Ние, хората, вземаме решения, без да знаем бъдещето, ето защо когато
„съжаляваме“ или се „разкайваме“ за дадено решение, това често се дължи на факта, че то е било погрешно и бихме искали да го отменим. Бог, обаче, знае всичко и е бил напълно наясно, че злото ще се появи, но това „съжаление“, което Той изразява, не означава непременно, че Той би искал да постъпи по различен начин.
И макар Бог да не изпитва същите мимолетни емоции като нас, хората, това не прави скръбта и разочарованието, които Той преживява, виждайки греха на света, по-незначителни или безобидни. Бог ни разкрива Своите чувства в Словото Си по разбираем за нас начин. Използвайки общочовешкия език на „съжалението“, можем да доловим отчасти какво греха предизвиква и поражда у самия Бог.
Бог не одобрява нечестието на хората. Той се отвращава от него. Но знаем също така, че Той не се радва на смъртта на нечестивите (вж. Езекиил 33:11), а желае всички хора да бъдат спасени и да достигнат до познание на истината (вж. 1 Тимотей 2:4). Като използва такъв силен език, всъщност Бог ни показва колко сериозно е било състоянието на света по онова време, преди Всемирния потоп, и колко силно Той желае нечестивите да се обърнат и да повярват в Него.
Трябва да се обръщаме към Божието слово с такава нагласа в сърцето, която признава, че някои неща ще останат извън обсега на нашето разбиране.
Нашият отклик
Това, че Бог „съжалява“, че е създал човечеството, не означава, че Той е изненадан от нашия грях. Освен това не означава и че Той би избрал да не създава човечеството, ако знаеше в какво щеше да се превърне то. Точно както и ние, хората, макар понякога да съжаляваме за дадено свое решение, паралелно с това признаваме и осъзнаваме, че то е било правилно.
Като родители или настойници понякога се налага да вземаме решения, осъзнавайки, че те ще причинят болка на децата ни, но въпреки това решаваме да направим даденото нещо, защото в крайна сметка то е най-доброто за нашите деца. И ако ние, в качеството ни на хора с ограничено разбиране, избираме да вземем трудното решение, то колко повече това важи за Бог? Той знае всичко, обича съвършено и Неговите емоции са много по-сложни, отколкото можем да разберем.
Възможно е да ни е мъчно, че наказваме детето си, докато същевременно осъзнаваме ползата от това наказание. А Бог, Който знае всичко, Който мрази греха и ни обича съвършено? Той също може да съжалява и да скърби заради нещо, но все пак да избере да го направи.
Бог продължава да ни избира, въпреки че „съжалява“ за греховното състояние на човешкия род. Когато Исус отдава живота Си на кръста заради нашите грехове, Той го прави, осъзнавайки всеки грях, който ще извършим – дори и тези, които все още не сме извършили.
Той [Исус] е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят. —1 Йоан 2:2
Точно както можем да се доверим на Божия избор относно справянето Му със злото, можем напълно да се доверим и на Неговите обещания. Павел пише: „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призвани според Неговото намерение“ (Римляни 8:28). Когато Бог ни дава обещание, Той го прави, осъзнавайки всичко, което ще се случи, и все пак, в крайна сметка, прави така, че да осъществи онова, което е добро за нас. Нашият отклик следва да се изразява в надежда и доверие, че Господ ще изпълни обещанията Си и ще ни въведе във вечното Си царство.
Защото нашата временна лека скръб ни спечелва вечна слава, която далеч я превишава, като не гледаме на видимото, а на невидимото; защото видимото е временно, а невидимото – вечно. —2 Коринтяни 4:17–18
А Бог, Който знае всичко, Който мрази греха и ни обича съвършено? Той също може да съжалява и да скърби заради нещо, но все пак да избере да го направи.
Седмична молитва
Скъпи Небесни Татко, идваме пред Теб, признавайки, че водим ежедневна борба с греха. Продължаваме да следваме модели, които не са здравословни; да избираме грешното пред правилното; да нараняваме другите с думите и делата си; дори мислите ни често блуждаят далеч от Теб. Обърни очите ни към Теб и преобрази сърцата ни, за да можем да сме постоянни в любовта си към Теб и да се отвращаваме от греха. Помогни ни да осъзнаем сериозността и тежестта на злото, като същевременно преживяваме свободата, която ни е дадена като дар в Христа Исуса. Обичаме Те, Господи, и Те молим да ни простиш, обновиш и укрепиш, докато живеем на тази земя. Помогни ни да насочваме погледите си към Твоето вечно царство. Молим се в името на Исус. Амин.