Всемирния потоп

Божията присъда

И Бог каза: „Ще изтребя от лицето на земята човечеството, което създадох - и хората, и животните, и всичко, което пълзи, и небесните птици, защото съжалявам, че въобще ги създадох.” — iBIBLE гл. 4

Библейски пасаж: Битие 6:7

Нечестието завладява земята, затова Бог решава да я очисти от него. Той заявява, че възнамерява да извърши това очистване, като унищожи от лицето на земята „хора и животни, и всичко, което пълзи, и небесните птици“. Както вече знаем, това се случва чрез унищожителния потоп, който обхваща цялата земя.

По-нататък в Писанията се срещат много случаи, в които Бог заличава даден зъл човек или цяла група от нечестиви хора. Надав и Авиуд са погубени заради това, че принасят чужд огън на Божия олтар (вж. Числа 3), а Корей и дружината му са погълнати живи от земята (вж. Числа 16). Дори в Новия завет има подобна случка, когато Анания и Сапфира задържат част от парите за себе си, след като продават имота си, и след това лъжат апостолите (вж. Деяния 5). Очевидно е, че Бог е силен да дава и отнема живот и Той, бидейки безгрешен, е справедлив в решенията Си, когато го прави.

Във времето преди Всемирния потоп проблемът с нечестието се простира далеч отвъд един зъл човек или дори едно нечестиво семейство –

намеренията на всички хора по земята, с изключение на Ной и семейството му, са „постоянно само към зло“ (Битие 6:5).

Потопът представлява демонстрация не само на Божията сила да унищожи нечестието, но и на справедливостта, която Той проявява.

По-нататък в Писанието Софония дава пророчество за Господния ден, като използва подобен изказ като този в Битие, описващ потопа:

“ Съвсем ще погубя всичко от лицето на земята, казва ГОСПОД. Ще погубя човек и животно, ще погубя въздушните птици, и морските риби, И съблазнителните <идоли> заедно с нечестивите; И ще изтребя човека от лицето на земята, казва ГОСПОД — Софония 1:2–3 (Ревизиран – BG1940)

Основната разлика тук е, че в Битие не се споменават риби и съблазнителни идоли. Пророчеството на Софония предлага още по-обширна картина, представяща Божието унищожение на нечестието. Така ще бъде и в Господния ден. Но Божият съд над злото никога не се извършва без да има дадени обещания към Божиите верни чада.

По-нататък в Софония четем:

Пей, Сионова дъще,

възкликни, Израилю!

Весели се и радвай се от все сърце,

Ерусалимска дъще;

защото ГОСПОД отмени наказанието за тебе,

изхвърли неприятеля ти.

ГОСПОД, Царят Израилев, е сред тебе;

няма вече да видиш зло.

—Софония 3:14–15 (БЛБ)

Божиите постановления срещу нечестието представляват същевременно и мощно обещание за защита на праведните. Така става по време на Всемирния потоп, така ще бъде и в Деня Господен. Праведните никога не са лишени от надежда, както и от трайните Божии обещания. Виждаме как това избавление се проявява към Ной и неговото семейство, но ще го разгледаме по-подробно в следващите уроци...

Но Божият съд над злото никога не се извършва без да има дадени обещания към Божиите верни чада.

Нашият отклик

Възможно е да се породи страх у нас, докато си мислим за Божието могъщество, разглеждайки тази част от библейското повествование. Мащабът на решението да бъдат унищожени хора, зверове и птици – всичко, което се движи по лицето на земята – е невъобразим и непонятен за нас. Но освен това е плашещо да се огледаме и да констатираме, че в този свят и до ден днешен върлува необуздано зло.

Макар че чрез потопа Бог решава да „изличи“ (или „изтреби“, вж. Битие 6:7) цялото творение заради нечестието му, тази специфична еврейска дума, machah (буквално означаваща: заличавам, изличавам/унищожавам) е използвана на друго ключово място в Стария завет. Пророк Исая изявява Божието слово на израилския народ, като казва:

… ще погълне смъртта завинаги.

И Господ БОГ ще обърше сълзите от всички лица

и ще отнеме укора от народа Си по цялата земя.

Защото ГОСПОД е изговорил това.

—Исая 25:8

Божият справедлив съд се проявява с пълна сила, когато Той изпраща потопа, за да унищожи цялото човечество, но Божията милост е също толкова силна. Той ще „изличи“ всяка сълза от лицата ни, когато погълне смъртта завинаги. В този пасаж от Битие Господ произнася присъда, но същевременно говори и за милост към Своя народ, когато дава обещанията, които ще се сбъднат в Исус. Заради Христос вече не е нужно да се страхуваме от Божия съд. Чрез Неговата жертва смъртта е погълната завинаги, а скръбта я няма вече.

Така и ние сега се присъединяваме към молитвата на апостол Йоан в края на Словото: „Амин. Ела, Господи Исусе!“, знаейки, че този живот не е краят (Откровение 22:20). Исус ще дойде отново, за да осъди всички нечестиви и да оправдае Своите чада посредством Своята изкупителна смърт на кръста.

Заради Христос вече не е нужно да се страхуваме от Божия съд. Чрез Неговата жертва смъртта е погълната завинаги, а скръбта я няма вече.

Седмична молитва

Всемогъщи Боже, понякога Твоята сила и отсъждания са непосилни за човешките ни възприятия. За нас е плашещо да си помислим, че ще застанем пред Теб, единствения истински и свят Бог, но благодарение на Исуса Христа получихме достъп до Теб. Затова можем да пристъпваме с дръзновение в молитва пред Теб, осъзнавайки, че сме в заветни взаимоотношения с Теб . Ти си предвидил начин за нас, как да наследим вечен живот чрез Твоя Син. Благословил си ни с утеха, с Твоя мир и с прекрасни обещания – за всичко това Ти благодарим. Помогни ни да Те следваме в ежедневието си и с надежда да очакваме деня, в който ще се завърнеш. Молим се в святото и скъпоценно име на Исус. Амин.