Всемирния потоп 

 Житейските цикли

Бог продължава:

“ Докато земята съществува, няма да престанат сеитба и жътва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ..”

— iBIBLE гл. 4

​

Библейски пасаж: Битие 8:22

​

Поради потопа биват спрени типичните цикли на засаждане и прибиране на реколтата. Докато Ной и семейството му се налага да преживеят наводнението в кораба, носещ се по дълбоките води, те не са в състояние да изпълняват обичайните за времето си задължения. Не са могли нито да засаждат семена в почвата, нито да събират плодове от труда си. Може да се предположи, че по-голямата част, ако не и целият растителен свят е бил удавен, заедно с всички животни и хора по земята.

Така че, когато Писанието съобщава: „Докато съществува земята, сеитба и жътва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат“ (Битие 8:22), става ясно решението на Бог да продължи типичните рутини и цикли на живот, които са установени от самото начало, и които ще продължават, докато земята съществува.

​

​

​​

​

​​

​

В самото начало, когато Бог изговаря: „Да бъде светлина“ и светлината се появява, Той постановява деня и нощта (Битие 1:3-5). От този момент нататък денят и нощта продължават да се редуват в строг ред и на последователни интервали всеки ден. На четвъртия ден Бог създава светила на небесния простор, за да „разделят деня от нощта“ и да „служат за знаци и за показване на времената, дните и годините“ (Битие 1:14).

Бог не е Бог на хаоса, а на реда. И когато решава да възстанови реда и да продължи обичайните цикли в творението след потопа, Бог обещава много повече от това, да не унищожава земята отново: Той обещава да поддържа и да се грижи за земята.

Има време за всяко нещо и време за всяка работа под небето:

Време за раждане и време за умиране;

време за засаждане и време за изкореняване на насаденото;

време за убиване и време за изцеляване;

време за събаряне и време за градене;

време за плач и време за смях;

време за жалеене и време за ликуване;

време за разхвърляне на камъни

и време за събиране на камъни;

време за прегръщане и време за въздържане от прегръдки;

време за търсене и време за изгубване;

време за пазене и време за пилеене;

време за раздиране и време за съшиване;

време за мълчание и време за говорене;

време за обичане и време за мразене;

време за война и време за мир.

—Еклисиаст 3:1–8

Осъждането на греха е реално и може да бъде ужасно, но то няма последната дума. Историята за Ной разкрива сериозното отношение на Бога към греха. Но в същото време тя ни показва, че можем да се доверим на Бог във всичко – можем да Му вярваме, когато слънцето изгрява и когато залязва, когато сезоните се сменят и годините отминават, защото: „Исус Христос е същият вчера и днес, и довека“ (Евреи 13:8).

Самото Божие творение блести като фар, осветявайки верността на Неговите обещания. Той не се променя и обещанията Му също няма да се променят. Божието обещание да продължи циклите на деня и нощта, на сезоните и годините, ни напомня, че въпреки нашата греховност и склонност към зло, можем да се доверим на факта, че утрото ще настъпи отново – всеки ден, докато се завърне Христос. 

… че по милост Господня не сме се затрили, 

понеже никога не секва щедростта Му.

Тя се подновява всяка заран; 

голяма е Твоята вярност.

Господ е дял мой – казва душата ми – затова ще се надявам на Него

—Плач Еремиев 3:22–24

Нашият отклик

​

Дори и в най-отдалечените кътчета на света, където мрак покрива земята през дългите зимни дни и нощи, светлината на утрото неминуемо си проправя път отново. Всеки човек може да се огледа наоколо в света, в който живеем, и да открие това напомняне за мир. След окапването на есенните листа и опустошението, което съпровожда зимата, пролетта винаги се появява, носейки със себе си нов живот.

Като Божии създания можем да наблюдаваме тези редуващи се цикли и да се радваме. Те ни напомнят за вечния живот, който ни е гарантиран като на хора, които вярват и се доверяват в спасителната мощ на Исус Христос:

Но Христос наистина е бил възкресен, първият плод на починалите. Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде и възкресението на мъртвите. Защото, както в Адам всички умират, така и в Христа всички ще оживеят. Но всеки на свой ред: Христос – първият плод, после, при пришествието на Христа, тези, които са Негови.

—1 Коринтяни 15:20-23

Докато се любуваме на растенията, които изникват от земята, можем да си припомняме Божието обещание към Ной: Бог ще направи така, че житейските цикли да се редуват и да продължават до края на земята. След това можем да благодарим на Господа за Неговите загриженост и мисли към нас и за това, че ни е дал всичко, от което се нуждаем, за да живеем в този свят.

А докато обработваме земята, в зависимост от годишните сезони, можем да си напомняме, че очакваме Новите небе и земя, когато Исус ще се завърне и ще ни прибере у дома. Както Той бе възкресен от мъртвите, така и ние ще възкръснем. И както Христос живее вечно, така и ние ще живеем вечно. Докато насочваме взора си към нашия Господ и Спасител Исус Христос, можем винаги да се радваме, непрестанно да се молим и за всичко да Му благодарим, „защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса“ (1 Солунци 5:16-18).

​