Всемирния потоп 

[Ной] беше пряк потомък на Сит през осем поколения: Енос, Каинан, Маалалеил, Яред, Енох, Матусал и Ламех, чийто син беше Ной. Ной имаше трима сина, които се казваха Сим, Хам и Яфет. — iBIBLE гл. 4

 

Библейски пасажи: Битие 5:6–32, Лука 3:36–38

​

Когато стигнем до родословията в Писанията, е лесно да ги прескочим, да поклатим недоумяващо глава над чуждите имена и бързо да преминем към следващата история. Но тези имена се преплитат в един красив гоблен, водещ началото си от първия човек, който сам Бог създаде от земния прах, до Онзи, Който щеше да спаси света от окончателното му унищожение. 

 

От родословието, записано в Евангелието на Лука, знаем, че семейството, в което е роден Ной, е същото семейство, в което се ражда и Исус Христос (вж. пълното родословие в Лука 3). Сред тази малка група от имена виждаме как чрез самото запазване на Ноевото родословно дърво се изпълняват Божиите обещания.

 

​

 

​

 

Сит, синът на Адам и Ева, се ражда, след като Каин убива Авел. Той става баща на син на име Енос, а от него произлизат Каинан, Ма-алалеил, Яред и Енох. Спомнете си, че по същото време потомците на Каин започват да се занимават със скотовъдство, музика и металообработване. Но през цялото време човечеството се отдалечава все повече и повече от Бога, ставайки все по-нечестиво с всяко следващо поколение. Това прави историята на Енох особено интересна.

​

Писанието свидетелства, че Енох „ходѝ по Бога“ (Битие 5:22). Той живее, създава потомство и в следващия момент в Битие 5:24 се казва просто: „Енох ходѝ по Бога; и не се намираше вече, защото Бог го взе“. Не се споменава, че е умрял, както става с другите предци на Ной. Повече за Енох ще прочетем в посланието към евреите:

​

Чрез вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намери, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога. А без вяра не е възможно да Му бъде угоден човек; защото, който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тези, които Го търсят.

—Евреи 11:5–6

            

В посланието на Юда Енох се споменава отново, казвайки, че той е пророкувал за Божия съд, който е щял да настъпи. 

​

За тях пророкува и Енох, седмият от Адам, като каза: Ето, Господ иде с десетки хиляди Свои светии да извърши съд над всички и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него.—Юда 1:14–15

 

Пророчеството на Енох, записано в посланието на Юда, показва, че светът дори по негово време – много поколения преди Ной – е пълен с нечестиви хора. А нечестието е трябвало бъде наказано, понеже Господ е справедлив.

 

И макар че пророчеството на Енох се сбъдва отчасти чрез Всемирния потоп по времето на Ной, то е валидно и вярно с още по-пълна сила и днес, когато очакваме Второто пришествие на Христос, когато Господ ще съди всички народи (вж. Откровение 11:18).

 

След Енох следва Матусал – човекът с най-дълъг живот от всички, описани в Библията, а след него идва Ламех, който е бащата на Ной.

 

Когато Ламех кръщава сина си, той казва за него следното: „Този ще ни утеши в работата ни и в тежкия труд на ръцете ни при обработване на земята, която Господ прокле“ (Битие 5:29). При самото кръщение на Ной виждаме как Ламех си излива болката, която изпитва поради проклинането на земята, и надеждата, която таи за утеха и облекчение чрез сина си Ной. Но „облекчението“, което идва чрез Ной, вероятно не е такова, каквото Ламех е очаквал. В действителност хората изпитват облекчение от работата си, но то е породено от потопа, който ги връхлита. 

 

Може и да не знаем много за Ной и семейството му, но знаем със сигурност, че те са устояли в един свят, препълнен със зло. Семейството на Ной остава вярно, а Бог ги запазва и съхранява вярата им, докато хората около тях стават все по-зли.

​

​