
Всемирния потоп
Нефилимите
В онези дни на земята живееха нефилими. Това бяха силни и прочути мъже от древността.— iBIBLE гл. 4
Библейски пасаж: Битие 6:1–2
Един от основните поводи за дебати относно допотопния период – времето, което обхваща периода от Битие 1 до Битие 6, т.е. от сътворението до Всемирния потоп – е съществуването на нефилимите, за които се казва, че тогава са се намирали на земята. Схващанията на учените варират от това, да смятат, че те са били обикновени хора, напуснали Божията благодат, през твърдението, че представляват раса от великани, до това да смятат нефилимите за потомци на паднали ангели, родени от човешки жени.
Което и твърдение да е вярно, или дори да съществува съвсем друго обяснение за тях, споменаването на нефилимите и последвалият дебат около тях подчертава факта, че като хора не може да знаем всичко, което знае Бог. Трябва да се обръщаме към Божието слово с такава нагласа в сърцето, която признава, че някои неща ще останат извън обсега на нашето разбиране. Заедно с ап. Павел следва да кажем:
О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите закони и неизследими пътищата Му! — Римляни 11:33 [БЛБ]
Дори и признавайки, че не може да знаем всичко, все пак можем да се потопим в Божието Слово и да се учим!
Думата „нефилими“ от иврит понякога се превежда като „великани“. Тя произлиза от думата нафал, което означава „падам“ или „лежа“, и като езикова конструкция „нефилими“ се среща на още едно място в Стария завет. Тя е използвана, когато Господ заповядва на Мойсей да изпрати съгледвачи, които да огледат Ханаанската земя, и те се връщат след 40 дни, разказвайки какво са видели. Съгледвачите се обръщат към цялото общество на Израил, казвайки: „Не можем да излезем против онези люде, защото са по-силни от нас“ (Числа 13:31). И така те представят негативен доклад за земята пред израиляните:
“И зле представиха пред израиляните земята, която бяха оглеждали, казвайки: Земята, която обходихме, за да я оглеждаме, е земя, която изпояжда жителите си; и всичките люде, които видяхме в нея, са превисоки мъже. Там видяхме исполините (нефилимите), Енаковите синове, от исполинския род; и пред тях ни се виждаше, че сме като скакалци; такива се виждахме и на тях.” —Числа 13:32–33
Нефилимите са могъщи. Те са силни. Те са «исполини» (каквото и да означава това) и в книгата Числа са описани като силни противници – толкова силни, че еврейските съгледвачи съветват израелския народ да не влиза в земята, която Бог им бе заповядал да завладеят.
Това, което израиляните не успяват да разберат в този момент, е, че Божиите обещания са много по-силни и могъщи от всичко, което би се опълчило срещу нас в този свят. Със сигурност нефилимите представляват голяма пречка за влизане и завладяване на земята, която е обещана на израиляните, но Бог щеше по чуден начин да им даде победа над всичките им врагове, за да могат те да завземат земята, която им бе обещана.
Всъщност Исус Навин и Халев са единствени от всички съгледвачи, които повярват в Божието обещание, и съответно стават единствените, които успяват да видят как това обещание се сбъдва. Те се доверяват на Бог, дори когато всички останали съгледвачи губят вяра (вж. Числа 14:36-38).
Трябва да се обръщаме към Божието слово с такава нагласа в сърцето, която признава, че някои неща ще останат извън обсега на нашето разбиране.
Божиите обещания са много по-силни и могъщи от всичко, което би се оп ълчило срещу нас в този свят.
Нашият отклик
Дори и днес, след като сме станали свидетели на невероятното чудо от страна на Бога към нас, изпращайки Своя Син Исус Христос да умре за греховете ни и да възкръсне от мъртвите на третия ден, от време на време все още се съмняваме в способността Му да ни избавя. Може би и вие, подобно на израелския народ в историята по-горе, се чувствате неспособни да приемете Божиите дарове. Може би те ви се струват „твърде хубави, за да са истински“, или ви изглежда като че нещо огромно ви се е изпречило на пътя. Понякога се чувстваме като „скакалци“, съпоставени с гигантските препятствия, изпитания и изкушения, пред които сме изправени.
Възможно е да се чувствате заклещени в някакъв грях или заседнали в даден провал. Възможно е да сте преживели загуба на близък човек или да сте изправени пред тежко изпитание. Всички тези неща могат да ни се струват като великани пред нас. Но Бог ни дава Своите добри дарове, Своите оръжия, за да се борим с всичко, което ни връхлита и се изправя срещу нас, като Той самият воюва за нас по невероятни начини.
Може да се чувстваме безсилни, потиснати, повалени или победени, но Бог ни дава обещанията Си, а обещанията Му не пропадат. Бог наистина изпрати Исус Христос, семето на жената, за да смаже главата на змията и да ни избави от греха, смъртта и властта на дявола чрез Своята смърт и възкресение (Битие 3:15).
Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението, опрощението на греховете ни. — Колосяни 1:13–14
Бог наистина въведе народа на Израел в Обетованата земя след 40-годишното скитане в пустинята. По същия начин Той наистина ще въведе и нас в Своето вечно царство, точно както ни е обещал – трябва само да вярваме в Него.
Бог ни дава Своето Слово, за да можем да Го опознаваме все по-добре, да четем Неговата история и да виждаме мощното избавление, което Той предлага на Своя народ отново и отново. Освен това обаче Той ни е дал и дара на молитвата. Чрез нея имаме право да стоим пред нашия любящ Баща и да Го молим за избавление от нещата в този свят, които ни плашат, които ни карат да се съмняваме, или ни изкушават да съгрешаваме. И Той, като наш добър Баща, с радост ни дава добрите Си дарове (вж. Лука 11:13).
И така, докато си мислите за онези неща в живота ви, които сякаш ви пречат да преживеете благодатта и да приемете милостта, предлагани от Бог, си спомнете, че историята на цялото Писание постоянно ни доказва, че злото не ще и не може да устои срещу силата и мощта на нашия Бог.
Не бой се, защото Аз съм с тебе;
не се ужасявай, защото Аз съм твоят Бог;
ще те укрепя, да, ще ти помогна.
Ще те подпра с праведната Си десница. —Исая 41:10
Може да се чувстваме безсилни, потиснати, повалени или победени, но Бог ни дава обещанията Си, а обещанията Му не пропадат.
Седмична молитва
Могъщ и всесилен Татко, благодарим Ти, че ни избавяш от всичките ни грехове посредством живота, смъртта и възкресението на Твоя Син Исус Христос. Благодарим Ти, че дори си направил краят на земния ни живот да е път към вечния живот с Теб. Благодарни сме Ти, че си ни дал привилегията да Те призоваваме в трудни моменти и ни даряваш с увереността, че ни прощаваш всичко, в което сме съгрешили. Дай ни непоколебима вяра, когато се изправяме пред „великаните“ в живота си. Помогни ни да не се свиваме от страх, но да се уповаваме на Теб и на обещанията, които си ни дал. В името на Исус се молим. Амин.