Призивът към Аврам
Користите от войната
Тогава содомският цар каза на Аврам: “Върни ми хората, а плячката задръж за себе си.” Но Аврам отговори на содомския цар, казвайки: “Аз вдигнах ръката си пред ГОСПОДА, Всевишния Бог, Създател на небето и на земята, и се заклех, че няма да взема нищо от твоето, ни конец, ни ремък за обуща, да не би да кажеш: Аз обогатих Аврам. Приемам само онова, което изядоха момците, и дела на мъжете, които тръгнаха с мене – Анер, Ешкол и Мамре. Те нека вземат своя дял.”— iBIBLE гл. 9
Библейски пасаж: Битие 14:21–24
В знак на благодарност към Аврам за спечелената победа в битката, царят на Содом предлага да му даде всички користи от войната – цялата плячка, спечелена чрез битката. Това представлява обичайна практика от онова време. Предводителят на победителите придобива всички вещи, пари и имущество, включително и добитъка на победената страна. Вместо, обаче, да приеме това изключително щедро предложение, Аврам прави нещо неочаквано.
Той вдига ръката си – като своеобразен символ на молитва, възхвала и заклеване – и дава обет пред Господа. Той се заклева да не приеме нищо от содомския цар, колкото и ценно да е то, защото не желае никой да може да каже: „Аз направих Аврам богат.“ Аврам дори отказва и най-малки и незначителни неща като конец или ремък от сандали, за да покаже колко е сериозен. По този начин той признава, че всичките му успехи, включително и цялото богатство, което е натрупал през годините, са му дадени единствено от Господа.
Аврам се грижи и за мъжете, които го придружават в битката, като се уверява, че те ще получат своя дял от плячката, въпреки че самият той отказва да дели користи със содомския цар. Това показва, че Аврам е верен водач в своя дом. По този начин всичките негови 318 обучени мъже биват обезпечени и получават възнаграждение за времето и усилията си по време на акцията за спасяване на хората и възвръщане на задигнатите вещи.
В своя обет Аврам се обръща към Господа със същото звание, което използва Мелхиседек малко преди това, като по този начин подражава на царя-свещеник: „Всевишния Бог, Създател на небето и на земята“ (Битие 14:19б). Това почетно и уважително име, използвано за Господа, показва, че Аврам наистина говори за същия Бог, Когото представлява Мелхиседек, и че този Бог е отговорен за създаването и съществуването на всяко нещо – включително и на всички блага и имущество, които Аврам би придобил през земния си живот.
Това, което Аврам обаче не знае тогава, е, че хиляди години по-късно ангел Гавриил щеше да се яви на една млада жена на име Мария. Той щеше да ѝ говори за Сина, който ще бъде заченат в утробата ѝ. В разговора си с Мария ангел Гавриил използва същото име за Бога, което хилядолетия преди това използват Мелхиседек и Аврам: Всевишният.
И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. Ще царува над Якововия дом довека; и царството Му не ще има край. —Лука 1:31–33
Всевишният Бог, Който защитава и опазва живота на Аврам и неговите мъже, е същият Бог, Който щеше да осени Мария и тя да зачене Спасителя на света, Исус Христос. От началото на времето Всевишният Бог е подготвял Своя народ, пазил го е от всякакво зло и е снабдявал всички техни нужди. Точно както Аврам се доверява на Всевишния Бог за земните си потребности, същият този Бог щеше да задоволи най-голямата духовна нужда на всички хора, изпращайки Своя Син Исус да се роди в света, за да спаси всеки един, който вярва в Него.
Аврам се грижи и за мъжете, които го придружават в битката, като се уверява, че те ще получат своя дял от плячката, въпреки че самият той отказва да дели користи със содомския цар.
Нашият отклик
Когато постигаме успехи в този свят, това ни доставя огромно удоволствие. Независимо дали става дума за нова работа, нов дом, възстановени отношения с член от семейството или нещо толкова елементарно колкото похвалата „Справяш се отлично“ от човек, когото уважаваме, е възможно в тези моменти да забравим откъде идват успехите.
Когато четем историята на Аврам в Писанието, виждаме един човек, който е имал пълното право да се хвали с успеха си. Дори с малка, набързо събрана армия от членовете на домакинството си, той успява да спечели битка, която преди това разгромява пет други армии.
Аврам обаче осъзнава, че успехът му не се дължи на него самия. Той е дело на Господа. За всичко постигнато той отдава заслугата на Бога. Аврам базира и корени доверието си във Всевишния Бог. Отвъд тази конкретна битка и дори отвъд неговия собствен живот, той признава, че Бог държи всичко под контрол. Бог щеше да изпрати Спасител за всички именно чрез потомците на Аврам.
Всевишният Бог, същият Бог, Който е действал още от създаването на света, щеше да осигури изкупление за Своя народ. Това не е успех, за който някой обикновен човек може да си приписва заслугите.
Когато погледнем към собствения си живот, виждаме своите успехи и провали толкова ясно. Но е необходимо да вдигнем погледа си и да видим отвъд всички земни неща и, подобно на Аврам, да положим уповаванието си във Всевишния Бог. Нашата вечна победа е спечелена от Исус Христос на кръста благодарение на Неговото възкресение от мъртвите. И когато Той дойде отново, ще бъдем заведени в нашия вечен дом при Него завинаги.
Седмична молитва
Всевишни Боже, благодарим Ти, че си сътворил и поддържаш в живот всяко нещо. Ти си ни дал всичко, от което се нуждаем, и дори си ни удостоил с честта да изпитваме удовлетворение от земните ни успехи. Признаваме, че всяко добро нещо идва само от Теб. Молим Те, да ни пазиш от всяко зло и всякакви опасности и да ни помагаш да укрепваме доверието си в Теб, докато очакваме Твоето повторно завръщане. Изпълвай ни мир, докато чакаме, и с надежда, докато вършим Твоята работа в този свят. Молим се в името на Исус. Амин.