
Призивът към Аврам
Десятък от всичко
И Аврам даде на Мелхиседек десятък от всичко.— iBIBLE гл. 9
Библейски пасаж: Битие 14:20б
В отговор на благословията, която получава от Мелхиседек – царят на Салим и свещеник на Всевишния Бог – Аврам му дава една десета от всички користи, спечелени в битката. Тази благородна постъпка от една страна потвърждава и признава Мелхиседек като истински свещеник, а от друга страна разкрива истината, че битката бива спечелена единствено и само чрез Бог. Чрез този десятък Аврам посвещава и отдава тази победа на Бога.
В цялото повествование на боговдъхновения Разказ десятъкът се възприема като начин за изразяване на благодарност към Бог. Даването на една десета част от първите плодове (Притчи 3:9–10), от реколтата на земята (Левит 27:30), от зърното, виното, маслото, добитъка и материалните блага (Второзаконие 14:22–27) представлява начин да се демонстрира благодарност към Бога за Неговата благодат и за грижата Му спрямо Своя народ.
Авторът на Посланието към евреите открива в осъществената между Мелхиседек и Аврам размяна на блага още едно важно значение. Чрез даването на този десятък, Аврам признава, че Бог е Този, Който спазва обещанията Си, понеже Той е Онзи, Който изпраща Мелхиседек да го благослови. Посредством това свое действие Аврам обявява свещеничеството на Мелхиседек за легитимно.
Помислете колко велик е този човек, на когото патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата си плячка. Онези от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десятък от народа, тоест от братята си, макар и тези да са произлезли от чреслата на Авраам. Той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраам, и благослови онзи, на когото бяха дадени обещанията. А безспорно по-долният се благославя от по-горния. И в единия случай смъртните човеци вземат десятък, а в другия – този, за когото се свидетелства, че живее. И тъй да кажа, сам Левий, който взема десятък, даде десятък чрез Авраам; защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек го срещна. — Евреи 7:4–10
Писанието казва, че „който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне. Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не по принуда; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце“ (2 Коринтяни 9:6–7). Аврам ни представя чудесен пример за това как трябва да даваме десятък: от преливаща благодарност, а не защото се чувстваме принудени да дадем.
Десятъкът, т.е. десет процента или една десета част, на Аврам бива даден на Мелхиседек много преди в Израил да бъде установен законът, според който свещениците следва да получават десятъците на народа (Числа 18:21). Той представлява значителна сума и жертва, която разкрива състоянието на Аврамовото сърце. Аврам е благодарен за всичко, което Бог му дава, като опазва живота на племенника му и го връща безопасно у дома, както и за всички блага и користи, придобити вследствие на битката.
Аврам ни представя чудесен пример за това как трябва да даваме десятък: от преливаща благодарност, а не защото се чувстваме принудени да дадем.
Нашият отклик
Докато размишляваме над даровете, които Бог ни е дал, как може да не бъдем благодарни? Вяра, спасение, църковна общност, домове и снабдяване на ежедневните ни нужди – Бог ни е дал всичко това. И все пак, често отместваме погледа си от Дарителя на всички блага, забравяйки да Му благодарим подобаващо за това, че ни осигурява всичко необходимо. Исус ни увещава:
Недейте си събира съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, където ни молец, ни ръжда ги разяждат, и където крадци не подкопават, нито крадат; защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти. — Матей 6:19–21
Къде си събирате съкровища? Готови ли сте да се разделите с нещата от този свят и да започнете да си събирате съкровища в небето? Когато обмисляме как да използваме дарбите, талантите, финансите и времето си, трябва да имаме предвид как те биха могли да послужат на Божието царство. Жертвайки всички тези неща – независимо в какъв размер – укрепваме връзките си с околните и помагаме там, където е необходимо. Бог може да използва всякакви дарби и всичко, което Му предоставим, за да извърши удивителни неща.
В Новия Завет Исус хвали една бедна вдовица, която пуска всичко, което има – две медни монети – в ковчежето за дарения. Той казва: „Истина ви казвам: Тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата; защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше, целия си имот“ (Марко 12:41–44). Сърдечното отношение на тази жена бива похвалено, защото тя се доверява на Бог с всичко.
Бог не изисква от нас да Му даваме определена сума пари или блага, но ни предизвиква да Му отдадем цялото си сърце. Ако го направим, ще сме свободни да даваме за Царството Му, да подкрепяме делото Му чрез Неговата църква и да помагаме на Неговия народ от благодарност, а не от принуда, точно като прави Аврам.
Седмична молитва
Скъпоценен Баща Небесен, благодарим Ти, че ни даваш всичко, от което се нуждаем в живота си. Молим Те да ни дадеш благодарни сърца и да ни помогнеш да използваме всичките си умения, време, пари и таланти, за да съдействаме за изграждането на Твоето Царство. Помогни ни да Те почитаме във всичко, което правим и даваме. И дай на Църквата Си мъдрост, така че да използва добре всички десятъци и дарения, за да може с разсъдливост и проницателност да окаже силно въздействие в този свят. Прости ни, когато не се сещаме да Ти благодарим или да споделяме онова, което си ни дал с околните, и ни помогни да се коригираме. Молим се в името на Исус. Амин.
