Призивът към Аврам
Обещаният наследник
И рече Аврам: “ГОСПОДИ Боже, какво ще ме ползват Твоите дарове, щом си оставам бездетен и Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми? Ето, Ти не ми даде чедо, затова някой от подчинените ми ще трябва да ми стане наследник.” — iBIBLE гл. 10
Библейски пасаж: Битие 15:2–3
Писанието не ни дава изчерпателна информация за живота на Аврам. Но знаем, че на 75 години той бива призован да напусне Харан заедно със съпругата си Сарая, племенника си Лот и всички свои слуги, при което всички заедно поемат към Ханаан (Битие 12:4). Годините минават, ала Аврам все още няма син.
Божието обещание към Аврам гласи, че от него ще стане велик народ –
че потомството му, което ще бъде многобройно, ще наследи земята, която Бог му дава.
Затова, когато Бог отново му се явява и му говори, обещавайки да бъде негов щит и най-голямата му награда, съвсем естествено е Аврам да е озадачен и да се бори с някои въпроси. Обещанието бива дадено около десет години преди това, ала Аврам все още не вижда никакъв признак, че то ще се изпълни. Той все още си няма син, жена му не е бременна и нищо не подсказва, че скоро ще се роди дете.
„ГОСПОДИ Боже, какво ще ме ползват Твоите дарове, щом си оставам бездетен?“ — пита Аврам и продължава с обяснението, че ще се наложи слугата му Елиезер от Дамаск да стане наследник на дома му, а не дете, родено от него самия. Сякаш Аврам се опитва да каже на Бог: „При това положение не е ли време да помислим за някакъв резервен вариант?“
С тези думи той изрича на глас вътрешната си борба. Бог му дава невероятни обещания – такива, които звучат почти нереалистично. Но те все още не се изпълняват и Аврам усеща тежестта на съмнението, че всички те може би никога няма да се сбъднат.
Той разсъждава простичко: ако умре, всички благословения, които е получил досега – целият му дом и имот – ще останат в наследство на слугата му, а не на негов собствен син. Представата на Аврам относно бъдещето е ограничена от тогавашните обичаи. Той познава реда в семейства като неговото и знае какви са последиците от това да нямаш наследник. Всичко, с което Бог го е благословил, няма да остане в рода му и – според тази логика – Божието обещание изобщо няма да се изпълни, ако той си отиде бездетен.
Аврам не се срамува от страховете си, че да ги прикрива, а говори открито за тях с Бог. Не задържа тревогите в себе си. Като изрича на глас това, което го измъчва, той прави Бог съпричастен в своята вътрешна борба и по този начин дава възможност на Бог да го утеши. Дългите години на чакане се трупат в сърцето на Аврам и се превръщат в тежка болка – такава, която само Бог може да изцели.
Обещанието бива дадено около десет години преди това, ала Аврам все още не вижда никакъв признак, че то ще се изпълни.
Нашият отклик
В живота ни може да има моменти, в които се съмняваме дали Бог е с нас. Може би и ние, както Аврам, сме чакали дълго, но сме останали с неосъществени желания. Възможно е да сме преживели тежка загуба и да не виждаме изход от скръбта си. Но точно както Аврам, и ние можем да застанем пред Господа и да Му изкажем всичките си тревоги. Апостол Павел пише във Филипяни: „Не се безпокойте за нищо; но относно всяко нещо, с молитва и молба изказвайте исканията си на Бога с благодарение“ (Филипяни 4:6).
Бог желае да общува с нас. Исус казва: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори, защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори“ (Матей 7:7–8). Глаголите в този пасаж изразяват непрекъснато действие — те не описват еднократни деяния. Исус призовава Своите слушатели да продължават да искат, да не се уморяват да търсят и да не спират да хлопат, защото Той не се изморява да слуша молитвите ни и нуждите, които Му представяме.
Божието дело в нас и чрез нас далеч надхвърля онова, което можем да разберем или проумеем. Понякога може да ни се струва, че сме изоставени или забравени, но трябва да продължаваме да вярваме, че Бог вижда цялата картина и ще се намеси в Неговото време.
Седмична молитва
Скъпоценен Баща Небесен, благодарим Ти, че имаме възможността да идваме пред Теб в молитва. Молим Те да видиш желанията на сърцата ни и да обърнеш внимание на онези наши копнежи, които още стоят неосъществени. Междувременно Те молим да ни изпълваш с мир, докато чакаме. Продължавай да ни озаряваш с надежда и очакване, докато осъществяваш плановете, които имаш за живота ни и ни дай утеха и търпение, докато те се изпълнят. В името на Исус се молим. Амин.