Призивът към Аврам
Обещаният син
Бог рече, “Този човек няма да ти стане наследник. Не! Наследник ще ти бъде твоят собствен син.”— iBIBLE гл. 10
Библейски пасаж: Битие 15:4
Аврам излага пред Господа страховете си относно обещания му потомък и Бог го чува. Той изпраща словото си към Аврам и за пореден път го уверява в Своите обещанията: „Този човек (Елиезер от Дамаск, който живее в дома на Аврам) няма да бъде твой наследник. Не – твой наследник ще бъде твоят собствен син“, потвърждава Бог.
В този пасаж еврейската дума за „син“ може да се преведе и като „от твоята плът“. Основната грижа на Аврам е, че човекът, който ще наследи всички благословения, дадени му от Бога, няма да има кръвна връзка с него. Но Бог го уверява, че това няма да бъде така – обещаният потомък ще произлезе от собствените му чресла и ще произхожда от самия него.
Толкова често се разочароваме или ставаме неспокойни относно Божия график и Неговото време. Представете си, че като Аврам чакате повече от десет години Бог да ви даде син и въпреки това все още няма никакви признаци за появата му. Хората, които се борят с безплодие и/или са преживели загуба на дете, вероятно най-добре разбират как се е чувствал Аврам през цялото това време. Ала макар че дните, месеците и годините на чакане неминуемо носят със себе си тревога, Божието време си остава съвършено.
Народът на Израил преживява същото напрежение и вътрешна тревога, докато очаква обещания Син – Месията, Онзи, Който щеше да „смаже главата на змията“ (Битие 3:15). И ако на Аврам се налага да чака едно десетилетие, за да види изпълнението на Божието обещание, израилтяните прекарват цели хилядолетия в очакване на обещания Месия.
Апостол Павел обяснява в Посланието към галатяните, че Божието обещание към Аврам не се изчерпва само с раждането на Исаак. То се отнася и за много по-напред във времето – за Исус Христос: „А обещанията се изрекоха на Авраам и на неговия потомък. Не казва: „и на потомците“, като за мнозина, но като за един: „и на твоя потомък“, Който е Христос“ (Галатяни 3:16). Щеше да се роди Син и именно Той да дари пълно изкупление на Божия народ.
Писанието ясно посочва, че Божият замисъл се осъществява в най-точния, предопределен момент: „… а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закон, за да изкупи онези, които бяха под закона, та да получим осиновението“ (Галатяни 4:4–5). Така времето на дългото очакване достига своя край. Обещаният Син се ражда – точно както е било казано на Аврам.
Налага се обаче народът на Израил да чака. Точно както при Аврам, пътят на това чакане минава през изпитания и разочарования. Подобно на Аврам пред тях стои бъдеще, което на моменти изглежда безнадеждно – сякаш нищо от обещаното няма да се сбъдне. И все пак обещанието сочи към една и съща Личност – Исус Христос, Която щеше да се роди. Този Син, произлязъл от рода на Аврам, щеше да изпълни всичко, което Бог е обещал. Нужно бе само да изчакат.
Макар че дните, месеците и годините на чакане неминуемо носят със себе си тревога, Божието време си остава съвършено.
Нашият отклик
Точно както Аврам и израилевият народ преминават през дълги периоди на чакане, така и ние очакваме Христос да се завърне отново. А когато Той дойде, ще донесе „спасение на онези, които Го очакват“ (Евреи 9:28б). Затова сме призвани да устояваме в това очакване с жива надежда и да бъдем винаги готови за Христовото завръщане (виж Матей 24:44).
Ето защо е важно да положим упованието си в Господа, уверени, че както Бог изпълнява обещанието Си към Аврам и към израилевия народ, така ще изпълни обещанието Си и към нас. Понякога очакването на Христовото второ пришествие може да ни се струва прекалено дълго, но Божието време винаги е съвършено:
Още и това нещо да не забравяте, любезни, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години – като един ден. Господ не забавя това, което е обещал, според както някои разбират бавенето, но заради вас търпи дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние. —2 Петрово 3:8-9
С обещаното завръщане на Божия Син ще получим „неповяхващия венец на славата“ (1 Петрово 5:4) и всички, които вярват в Исус Христос, ще влязат в Неговото царство без край.
Седмична молитва
Скъпи Небесни Отче, точно както Аврам чака своя син Исаак, а израилевият народ очаква Месията – Исус, така и ние днес очакваме Христовото второ пришествие. Дай ни надежда и ни подкрепяй в това време на очакване. Помогни ни да насочваме погледа си към бъдещето и тази славна надежда да определя начина, по който живеем – в служба пред Теб и в любов към ближния. Молим се в името на Исус. Амин.