Призивът към Аврам
Безбройни като звездите
Тогава ГОСПОД Бог изведе Аврам навън и му каза: „Погледни сега към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш. Такъв ще бъде и броят на твоите потомци.“— iBIBLE гл. 10
Библейски пасаж: Битие 15:5
В началото Бог изрича слово – и светлината се появява. На четвъртия ден от Сътворението Той поставя светила на небето и казва за тях: „нека служат за знаци и за показване на времената, дните и годините“ (Битие 1:14б).
Затова, когато Бог се явява на Аврам и го извежда навън под ведрото небето, изпъстрено с безброй греещи звезди, Той има определен замисъл. Бог казва на Аврам: „Погледни сега към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш. Такъв ще бъде и броят на твоите потомци.“ Така блещукащите в небето звезди се превръщат в знак за Аврам – в обещание, далеч надхвърлящо човешкия ум.
Божието предизвикателство към Аврам да преброи звездите очевидно е невъзможно за изпълнение. Безброй малки и големи мъждукащи светлинки изпълват нощното небе и много от тях дори не могат да бъдат видени с просто око без помощта на телескоп. Смисълът не се състои в това, Аврам буквално да преброи звездите, а чрез тях Бог да му разкрие величината и мащаба на Своето обещание. А обещанието е, че Аврам действително ще има потомство, и то толкова многобройно, че няма да може да се изброи.
До този момент от своя живот Аврам вече е изминал стотици километри. Преживял е загуба, трагедии, война и раздяла със семейството си, наред с други изпитания. И въпреки всичко Божието обещание към него остава същото, както в деня, когато Аврам с вяра откликва на Господния призив и напуска родната си земя. Чрез демонстрацията със звездите, които Сам Бог е поставил в нощното небе, Аврам получава уверение в неизменната Божия любов – уверение, че обещанията, дадени му от Господ, няма да се провалят.
Днес всички, които вярват в Христос – обещания Потомък (вж. Галатяни 3:16) – принадлежат към потомството на Аврам. Именно вярата в Исус Христос ни присажда към това семейство, толкова многобройно, че не може да бъде преброено. Затова апостол Павел пише:
Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса. И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание. — Галатяни 3:28–29
Изпълнението на Божието обещание към Аврам е двупосочно. От една страна, обещанието за потомство намира своето окончателно изпълнение в раждането на Христос, Който идва в света, за да ни спаси. Но от друга страна, то се изпълнява и в това, че всички вярващи християни биват присадени към Аврамовото семейство, ставайки част от това обещание и едно в Христос Исус. Ето защо апостол Павел пише: „Затова вие не сте вече чужди и пришълци, а сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство“ (Ефесяни 2:19).
Господ говори и чрез пророк Исая, като казва:
“Малко нещо е да Ми бъдеш служител,
за да се възстановят племената на Яков
и да се възвърнат опазените на Израил.
Ще Те дам още за светлина на народите,
за да бъдеш Моето спасение до краищата на земята.”
—Исая 49:6
Божието неизменно обещание към Неговия народ е да ги върне обратно при Себе Си и да ги възстанови в правилна връзка помежду им, но това обещание важи и за всички народи по света. Затова всеки, който положи доверието си в Господа, бива приет в и става част от Божието семейство – семейството на вярата.
А обещанието е, че Аврам действително ще има потомство, и то толкова многобройно, че няма да може да се изброи.
Нашият отклик
Когато четем Писанието, е възможно от време на време то да ни изглежда далечно. Преди хиляди години Бог дава обещание на един човек на име Аврам, който е живял в Близкия изток. Но какво общо има това с мен днес? – може би се чудите. А простичкият отговор на този ваш въпрос е – всичко. И то не заради това кой е бил Аврам, а заради Този, Който е дал обещанието.
Когато Бог украсява небосвода с безброй звезди, Той е знаел, че един ден ще ги използва, за да покаже на Аврам Своята неотменима вярност. И когато обещава, че един ден ще дойде Спасител, Който ще поправи всичко разрушено, Той изпълнява това обещание. Някъде далеч, във Витлеем се ражда едно малко дете – потомък на Аврам, истински Бог и истински човек – за да спаси народа от греха, смъртта и властта на дявола.
Като вярващи хора ние днес участваме в това обещание. Да, било е дадено преди много време, но Божието Слово „трае довека“ (виж 1 Петрово 1:25). И да, може да ни се струва странно да се причисляваме към потомството на Аврам, при положение, че нямаме пряка кръвна връзка с него, но Писанието ясно говори за разширеното семейство на Аврам – онези, които вярват в Божиите обещания и в Този, Когото Бог е изпратил за нашето спасение.
Седмична молитва
Скъпоценен Татко Небесен, благодарим Ти, че си ни осигурил жива връзка с Теб, че сме избавени от греха и смъртта и че си ни дарил с вяра, която ни връща при Теб. Молим Те, укрепи тази наша вяра и заздрави взаимоотношенията ни с нашите братя и сестри в света, за да можем да привличаме и други в това невероятно семейство на вярата. Помогни ни да сме смели, когато говорим истината и когато споделяме Благата вест за Исус с околните. В Неговото име се молим. Амин.