Вавилонската кула
Великият обрат от Вавилонската кула
Затова той бе наречен Вавилон, защото там Бог разбърка езика им и разпръсна хората по лицето на цялата земя.
— iBIBLE гл. 6
Библейски пасаж: 11:9
Историята относно построяването на Вавилонската кула и града, макар и описана само в няколко кратки стиха, представлява много важна част от цялостния разказ на Свещеното Писание. Тя представя разпръсването на хората по цялата земя и ни обяснява защо и до днес всички говорим на различни езици. Вавилонската кула е повратен момент в библейското повествование. В нея ясно личи организираният грях на хората, а Божият съд над този грях продължава да разделя хората по начин, който всички ние изпитваме до ден днешен.
Името на града е „Вавилон“, което от еврейски означава объркване. Когато се разглежда в контекста на цялостния разказ на Свещеното Писание, Вавилон се свързва със съд, объркване и разпръскване, поставяйки началото на постоянно повтарящи се цикли от грях и осъждение, които виждаме в целия Стар завет.
Денят на Петдесятница, обаче, когато става изливането на Святия Дух, описано в Деяния на апостолите 2 глава, преобръща и дава обратен ход на всичко това. На този ден виждаме покаяние, единство и обединение във вярата и мисията, което ни насочва към предстоящото Небесно Царство.
Петдесятница, празникът на седмиците (известен още като Шавуот), е описана в книгата Изход:
И да пазиш празника на седмиците, тоест на първите плодове на жетвата на житото, и празника на беритбата в края на годината. Три пъти през годината всичките твои от мъжки пол да се явяват пред Господа Еова, Израилевия Бог. Защото ще изгоня пред тебе народи, и ще разширя пределите ти; и никой не ще пожелае твоята земя, ако се явяваш пред Господа, твоя Бог, три пъти през годината.— Изход 34:22–24
По времето на Христос евреите продължават да спазват този празник, донасяйки първите плодове от реколтата си пред Господа в храма в Ерусалим. Отвсякъде те се стичат към святия град, който е предназначен специално за поклонение на Господа. Така Ерусалим става противоположност на Вавилонската кула и града, които биват основани в опит за отхвърляне на ясните Божии разпоредби.
50 дни след възкресението на Исус Христос от мъртвите се отбелязва именно този празник – Петдесятница:
И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето, като фученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. И явиха им се езици, като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.— Деяния на апостолите 2:1–4
Докато при Вавилонската кула Бог слиза, за да разбърка езиците, на Петдесятница Светият Дух слиза, давайки способност на събраните хора да говорят на други езици, за да внесе яснота и да благоприятства взаимното разбиране. Евреи от „всеки народ под небето ... смаяни и зачудени, си казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни? Тогава как ги слушаме да говорят всеки на собствения наш език, в който сме родени?“ (ДА 2:5, 7-8).
Тогава ап. Петър изнася разтърсваща проповед относно изливането на Светия Дух, като изобличава хората за грях поради убийството на Месията, Исус.
А хората „ужилени в сърцата си, рекоха на Петър и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?“ (ДА 2:37). Народът се събира на едно място, но не в противоборство срещу Господ, а в знак на истинско покаяние. И след като декларират вярата си в Исус, те биват кръстени и още същия ден са причислени към учениците (ДА 2:41).
На Петдесятница, вместо да осъди едно нечестиво поколение и да го разпръсне, Бог дава на хората възможност да се покаят и ги обединява в една по-велика мисия: да провъзгласяват Божието царство по целия свят.
На Петдесятница виждаме покаяние, единство и обединение във вярата и мисията, което ни насочва към предстоящото Небесно Царство.
Нашият отклик
Поради Божията благодат Святият Дух бива изпратен на Петдесятница и сега живее във всеки, който вярва в името на Господа (вж. ДА 2:17; Йоил 2:28). И днес можем да се наслаждаваме на ползите от това, че самите ние сме „храм на Святия Дух“ (вж. 1 Коринтяни 6:19). Бог живее в нас и пребъдва с нас при всички трудности и предизвикателства, които ни поднася този грешен свят.
И Неговата заповед е това: да вярваме в името на Сина Му Исуса Христа, и да любим един другиго, както ни е заповядал. И който пази Неговите заповеди, пребъдва в Бога и Бог в него; и по това познаваме, че Той пребъдва в нас, по Духа, Който ни е дал.—1 Йоан 3:23–24
На Петдесетница виждаме невероятното действие на Святия Дух, което предизвиква растежа на църквата и дава единството между вярващите. Бог разрушава бариерите, които са следствие от греха, и обединява Своя народ в една обща мисия: да разнесе Благата вест до краищата на земята. Исус обяснява именно това на Своите ученици, преди да се възнесе, казвайки: „… но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята“ (Деяния 1:8).
Единството сред вярващите, което е резултат от силата на Святия Дух, е единство в общата ни мисия, а именно Божият народ да бъде свидетел за Исуса Христа и за това, което Той е направил за нас. Така че днес имате възможност да оставите настрана разединението и раздора, и осланяйки се на силата на Святия Дух, Който живее във вас чрез вяра, да разгласите Благата вест на хората около вас. Бог ни е дал всичко необходимо, за да бъдем Негови ефективни свидетели в този свят и очаква просто да го направим.
Тогава Исус се приближи при тях [учениците] и им говори, казвайки: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И тъй, идете, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века“. —Матей 28:18–20
А в небесния град на Бог ще видим „голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клонки в ръцете си, и викаха с висок глас, казвайки: „Спасение на нашия Бог, Който седи на престола, и на Агнето!“ (Откровение 7:9-10).
Седмична молитва
Небесни Татко, Ти си ни дал едно невероятно съкровище – Святия Дух, който живее в нас. Помогни ни да разчитаме на Теб, да Ти служим и да възвестяваме Твоята добрина на всеки около нас. Помагай ни, когато не знаем за какво да се молим, когато се съмняваме в способностите си да бъдем Твои свидетели и когато се сблъскваме със съмнения, разочарования и страдания. Дай ни да говорим Твоите думи, да разгласяваме Твоето послание, и укрепвай вярата ни, за да можем да устоим на всяко изпитание и изкушение. Благодарим Ти, че ни даваш увереността за вечния живот, който предстои с Теб, Отче, Сине и Святи Душе, в Чието име се молим. Амин.