Всемирния потоп 

Олтарът, който Ной издига

Тогава Ной издигна олтар на ГОСПОДА и принесе всеизгаряния върху него от всяко чисто животно и от всяка чиста птица. — iBIBLE гл. 4

Библейски пасаж: Битие 8:20

​

След като всяко живо същество напуска кораба, Ной изгражда олтар на Господа. Той, заедно със семейството му и животните са избавени от Бога, превеждайки ги през водите на потопа. Затова сега чрез принасянето на жертва Ной признава мощното избавление, извършено от Господа. 

Въпреки че не можем да сме сигурни как точно е изглеждала земята след потопа – какво е било останало по нея и какво не – можем да си представим, че Ной е имал доста работа. Вероятно е трябвало да строи подслон за семейството си и да засее земята, като е нямало никакви други хора, които да наеме, за да му помогнат. Ной и семейството му е трябвало да се залавят за работа. Но вместо да позволи на целия натиск от настоящата му ситуация да го отклони, Ной избира първо да се поклони на Господа, Който ги бе избавил.

​

​

​​

​

​​

​

Преди да настъпи потопът, Бог бе инструктирал Ной да вземе в кораба повече чисти, отколкото нечисти животни (Битие 7:2). Тази прозорливост от страна на Бог осигурява на Ной животните, необходими за жертвата, без да възпрепятства нито една птица или животно да се плодят и размножават, за да напълнят земята, според както Бог им бе заповядал (Битие 8:16-17).

Може да си представите, как всяко живо същество, оцеляло след потопа, е било изключително ценно за Ной и семейството му. Всяко животно е било от значение, тъй като е щяло да допринесе за населяването на земята. За да може Ной да принесе богоугодна жертва на Господа от чисти птици и животни, той е трябвало да се довери на Божия промисъл, макар онова, което остава след всеизгарянето, да е било малко. 

Бог приема жертвата на Ной. Следващият стих гласи: „И Господ помириса благоуханната миризма ...“ (Битие 8:21а). Ако тази жертва не бе приемлива в Божиите очи, тя нямаше да бъде наречена „благоуханна миризма“. По същия начин, ако олтарът не беше угоден на Господа, жертвата нямаше да бъде приета.

Издигането на олтар от страна на Ной представлява много по-значимо действие от просто принасяне на жертва. Олтарът щеше да се използва многократно за всеизгаряния. По този начин се внушава идеята, че в този акт на поклонение има нещо трайно. Като патриарх на своето семейство и на целия човешки род в онзи момент Ной фокусира живота си около поклонение на и преклонение пред Господа. Той става пример за своите деца и за бъдещите поколения, показвайки, че поклонението спрямо Бога трябва да бъде на първо място в живота им.

Макар че не разполагаме с библейски сведения за това, какво се случва с този олтар, следващата седмица ще прочетем по-подробно за отклика от страна на Господ към тази жертва. Тогава ще видим и  могъщото обещание, което Той дава на Ной и на цялото творение. 

​

Нашият отклик

​

Въпреки обстоятелствата, с които се сблъскваме, докато понасяме последиците от греха в този свят, Бог вече ни е избавил от смърт към живот благодарение на живота, смъртта и възкресението на Исус Христос. Точно както Ной беше преведен през смъртоносните води на потопа и стъпи върху нова земя, и ние сме спасени от телесната смърт и ще бъдем заведени в Новото небе и Новата земя. 

Фактът, че Ной, който бе верен и ходеше с Бога, все пак се нуждаеше от жертва и всеизгаряне, които да изкупят греховете му, служи да ни покаже сериозността и тежестта на нашия грях. Жертвите, принесени от Ной, разкриват, че за пълното премахване на греха е необходимо да се пролее кръв. Като такива, които са повярвали в Бога, ние вече сме получили съвършената жертва благодарение на Исус Христос. Неговата смърт покрива греховете ни и вече не е нужно да принасяме  всеизгаряния от животни (вж. Евреи 10:1-14).

Нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени чрез поръсване от лукава съвест, и с тяло, измито в чиста вода; нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който се е обещал. — Евреи 10:22–23

Благодарение на вярата ни в Исус Христос вече не е нужно да се страхуваме. Пророк Исая казва: „А Израил ще се спаси чрез Господа с вечно спасение; вие няма да се посрамите, нито да се смутите до вечни времена“ (Исая 45:17), а изпълнението на това пророчество се сбъдва в Исус Христос, Който „стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни“ (Евреи 5:9). Затова нека се покланяме на Господа с благодарност за Неговото невероятно избавление!

.