Всемирния потоп
Дъгата в облака
И рече Бог: “Това е знакът на Моя завет, който сключвам между Себе Си и вас и всяко живо същество от всички бъдещи поколения: Поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде знак на завета между Мен и земята. Всеки път, когато докарам облаци над земята и дъгата се появи в облаците, ще си спомня за Моя завет, който сключих между Мен и вас и всяко живо същество: водите никога повече няма да изтребят всички живи същества.”
— iBIBLE гл. 5
Библейски пасаж: Битие 9:12–17
В цялата Библия Бог дава специални обещания на Своя народ. Сега, когато Той се обръща към Ной, семейството му и всички живи същества, Бог им дава обещание. Чрез това обещание (наричано още завет) Бог предава едно ключово послание: Никога повече няма да изпращам потоп на земята. Гаранцията, която Той дава тогава, продължава да съществува и до днес.
Обяснение: В Древния свят сключването на завет (евр: berith) представлява често срещана практика между царе и други владетели, посредством която се установяват граници, осигурява се военна защита, върши се обмен на стоки и пр. В Библията Бог използва сключването на завети, за да представи важни истини на Своя народ.
Бог не само изговаря това обещание на глас, но и дава знак, който да бъде видимо свидетелство за цялото творение. Дори и днес, ако вдигнем поглед към небето, когато вали, ще видим красивите цветове на дъгата, свидетелстващи за Божията благодат и милост към цялото творение. Дъга може да се види по целия свят, дори и в най-отдалечените кътчета на планетата, тъй като Божията любов важи за всички живи същества.
Ной, жена му, синовете му и техните съпруги са могли веднага да вдигнат поглед към облаците и да видят със собствените си очи славата на Господа и истинността на Неговото обещание. Ушите им не ги бяха заблудили – те сами можеха да видят, че обещанието бе вярно.
Също и Бог си спомня Своята непроменима любов и обещанието, което дава на цялото творение чрез знака на дъгата. В Битие 9:15 Той казва: „и ще си спомня завета Си“ (спомня на евр: zakar). А в Битие 9:16 отново повтаря: „Дъгата ще бъде в облака и ще я гледам, за да си напомням вечния завет“. Макар че Бог, за разлика от хората, не се нуждае от напомняне, за да спазва обещанията Си, Той все пак дава физически знак и уверява Своя народ, че няма да забрави това, което е обещал.
Както стрелец, който след битка полага смъртоносния си лък встрани, така и Бог поставя Своя лък (дъгата) в облаците – насочена далеч от творението, което Той обещава да защитава. Неговият гняв вече не е насочен към хората и всички живи същества. Никога повече нямаше да излива негодуванието Си върху творението чрез потоп. Катастрофата на Божията смъртоносна присъда вместо това сега е насочена право нагоре към самия Него.
Самият Той щеше да понесе наказанието за всички грехове на кръста и да изтърпи всички болки и страдания, превръщайки се в жертва за греха веднъж завинаги, увиснала на проклетото дърво, за да помири цялото творение със Себе Си. Още от самото начало Бог е знаел, че това щеше да бъде Неговият план. Той щеше да направи всичко необходимо, за да върне Своите хора обратно при Себе Си.
Дъга може да се види по целия свят, дори и в най-отдалечените кътчета на планетата, тъй като Божията любов важи за всички живи същества.
Нашият отклик
Дъгата се среща навсякъде в Писанието, свидетелствайки, че Господ от Сътворението, от книгите на пророците и писанията за последните времена е един и същ, понеже „Исус Христос е същият вчера, днес и довека“ (Евреи 13:8). Бог ни дава дъгата, не само за да ни служи като напомняне през житейския ни път, но също така изпъстря повествованието на Свещените Писания с нея, за да ни припомня Кой е Той и какво е направил за нас. Когато светът бива очистен чрез потопа, Бог изпраща дъгата, за да покаже, че никога повече няма да потопи земята. По-нататък в Библията, когато пророк Езекиил описва своето видение за Господа на Силите, Който му говори, щеше да напише:
Какъвто е изгледът на дъгата в облаците при дъждовен ден, такова беше обкръжаващото го сияние. То приличаше на подобието на Господнята слава. И когато го видях, паднах по лице и чух глас на Един, Който говореше.
— Езекиил 1:28
В книгата „Откровение“ апостол Йоан пък описва своето видение на прославения Исус Христос, Първия и Последния, седнал на Своя престол така:
Начаса се намерих в Духа, и ето, на небето беше поставен престол, и на престола седеше Един. И Седналият приличаше на камък яспис и сардис; имаше около престола и дъга, наглед като смарагд.—Откровение 4:2–3
Поглеждайки назад към Сътворението, можем да видим закрилата и грижата на Господа, въпреки човешкия грях. Четейки книгите на пророците, можем да чуем ясното послание, че един ден Исус ще се върне, за да ни спаси, затова можем с нетърпение да очакваме вечността, знаейки, че същият Господ, Който ни е изкупил, ще ни въведе в Своето царство, което е без край.
Единният Божествен разказ – Свещеното Писание – постоянно ни уверява в Божията любов към нас. Знакът на дъгата е свидетелство за Божията милост и благодатта Му към всички живи същества. Нашето изкупление и примирение с Бога винаги са били част от Неговия план, а дъгата ни дава предвкусване за неизменната Божия любов към Неговия народ.
Седмична молитва
Благодарим Ти, Небесни Татко, че ни даваш знаци, които да ни вдъхват сигурност в Твоите обещания. Когато вдигнем поглед към небето и видим дъга, помогни ни да си спомним обещанието, което даде на цялото творение. Докато очакваме Твоето Второ завръщане, ни изпълвай с надежда и вяра и ни помогни да разпространяваме Твоите Добри вести сред всички хора. Изливай благодат върху нас в моменти на съмнение и ни помогни да насочим погледа си към Твоята непреходна любов към нас. Благодарим Ти за Твоето слово, което свидетелства за съвършеното изкупление, дарено ни от Христос Исус. В Неговото име се молим. Амин.