Всемирния потоп

Лозето на Ной

След големия потоп Ной започна да обработва земята и насади лозе. Когато лозето узря, Ной си направи вино от гроздето, което бе посадил. И един ден, след като беше пил от виното, Ной се опи и заспа гол в шатрата си.

— iBIBLE гл. 5

Библейски пасаж: Битие 9:20–21

В тази част от текста Ной бива представен по нов начин: „А Ной, бидейки земеделец, се зае да насади лозе“ (Битие 9:20). Той е описан като свързан със земята и е наречен „човек на почвата“. Макар че в продължение на повече от година той плава по водите на Всемирния потоп, не се асоциира с водите на осъждането, а със сухата земя на изпълненото обещание.

В Битие 5:29 Ламех, Ноевия баща, говори за сина си Ной, казвайки: „Този ще ни утеши в работата ни и в тежкия труд на ръцете ни при обработване на земята, която Господ прокле.“ Ной (Noach на евр.) означава почивка или утеха. Кръщавайки така сина си, Ламех се е надявал, че ще дойде някакво облекчение от проклятието над земята.

След грехопадението на Адам и Ева в Едемската градина, проклятието, което Бог изрича за земята, продължава да е в сила. Бог се обръща към Адам, казвайки:

… то проклета да бъде земята поради тебе;

с мъка ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.

Тръни и бодили ще ти ражда;

и ти ще ядеш полската трева.

С пот на лицето си ще ядеш хляб,

докато се върнеш в земята,

защото от нея си взет;

понеже си пръст, и в пръстта ще се върнеш.

—Битие 3:17б–19

В крайна сметка облекчението действително идва, макар и не под формата, която вероятно Ламех е очаквал. Потопът изличава от лицето на земята всичко, що диша, но проклятието върху земята остава. Ной щеше да продължава да изпитва болка и изтощение, докато обработва земята.

Така Ной се връща към заниманието си отпреди потопа. Той се грижи за земята точно както Адам, докато се намира в Едемската градина. След потопа Ной осъществява Божието виждане за човечеството: да управлява творението. Той си засажда лозе и го обработва, след което събира реколтата и си прави вино от гроздето.

Но Ной се сблъсква със суровата действителност: виното, което произвежда от събраното грозде, го опива. Дали това се случва умишлено или не, не се посочва в Библията, но последвалият срам на Ной, който заспива гол в шатрата си, се превръща в катализатор на друга много важна история. Но за нея ще стане дума следващата седмица.

Нашият отклик

Фактът, че Библията описва както праведността на Ной, така и неговите несъвършенства, подчертава, че тя е достоверен източник. Ако тази история бе дело на човешко изобретение, авторът вероятно нямаше да спомене пиянството на Ной, а щеше да се съсредоточи върху неговата праведност и върху това, какъв „съвършен“ герой на вярата е Ной. И при все че е вярно, че Ной е бил велик Божий човек, той все пак не е безгрешен. Ной не е Спасителят, Който е трябвало да дойде, но и самият той се нуждаел от Спасител – Исус Христос, подобно на всички нас днес.

Във връзка с този пасаж Мартин Лутер пише, че ако се опитаме да оправдаем греха на Ной по някакъв начин или да го минимизираме, представяйки различни обяснения, ще лишим църквата от утехата, която ни предлага Библията, а именно: „Дори най-големите светци понякога съгрешават.“

Дори когато Свещените Писания ни представят праведни последователи на Господа, е важно да помним, че те все пак са грешни. Апостол Павел пише в Римляни: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Римляни 3:23). Когато вземем предвид цялостното повествование на Библията, ще установим, че и силните герои се провалят: виждаме как цар Давид съгрешава срещу Витсавее и Урия (вж. 2 Царе 11); как Петър се отрича три пъти от Исус (вж. Марк 14:66-72); как Марта се тревожи и безпокои за много неща, отклонявайки вниманието си от Исус (вж. Лука 10:38-42).

Какво благословение е да можем да отворим Свещените Писания и да открием хора, които Бог използва по мощен начин и които също като нас не са били съвършени!

Но не е учудващо, че Ной съгрешава. Дълбините на човешката поквара не могат да бъдат пренебрегнати. Нуждата на Ной от Спасител е също толкова валидна за него тогава, колкото и за нас днес – всички имаме нужда от Исус. Удивителното нещо в цялата тази история обаче е, че преди да започне да вали дъждът на земята, преди корабът на Ной да заседне на планината Арарат и преди да бъде сключен заветът с цялото творение, Бог е знаел, че Ной ще съгреши. През цялото време Той е бил наясно и въпреки това решава да го спаси. По същия начин Бог вижда всеки грях в нашите сърца и все пак избира да ни спаси.

Сега всички „с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса“ (Римляни 3:24). Макар че всички ще се провалим, подавайки се на греха – дори героите от Библията – всички получаваме изкупление чрез Исус Христос. Това изкупление е безплатен дар – стига само да се доверите на Исус.

Седмична молитва

Скъпи Небесни Татко, за нас е огромно благословение да се уверим чрез Свещеното Писание, че спасението е за всички, които вярват –не поради нашите дела, а заради Твоята благодат. Ти си ни осигурил всичко, от което се нуждаем, за да разполагаме с вечна сигурност в Христос, и ние с нетърпение очакваме деня, в който ще се завърнеш и ще ни въведеш в царството Си, което няма край. Дари ни с непоколебима вяра според милостта Си, докато се борим с греха и изкушенията в този живот. Помогни ни също така да застанем до онези, които се борят, и да им посочим Начинателя и Усъвършителя на нашата вяра, Исус Христос, в Чието име се молим. Амин.