Всемирния потоп 

Благословен да бъде Симовият Бог

Ной продължи: „Да бъде благословен ГОСПОД, Бог на Сим, и Ханаан да бъде негов слуга. Да увеличи Бог Яфет и да го засели в шатрите на Сим, а Ханаан да му бъде слуга.“ Синовете на Ной, които излязоха от кораба, бяха Сим, Хам и Яфет. Тези трима бяха синовете на Ной и чрез тях беше населена цялата земя.

— iBIBLE гл. 5

​

Библейски пасаж: Битие 9:26–27, Битие 10

​

Докато родът на Ханаан по-нататък в Стария завет се превръща в основен антагонист, родът на Сим бива благословен и довежда до създаването на израелския народ. А от този народ произлиза самият Исус Христос. Всъщност виждаме името на Сим да фигурира в родословието на Исус в Евангелието според Лука: 

​

Арфаксад – на Сим; Сим – на Ной; Ной – на Ламех; Ламех – на Матусал; Матусал – на Енох; Енох – на Яред; Яред – на Малелеил; Малелеил – на Каинан; Каинан – на Енос; Енос – на Сит; Сит – на Адам; Адам – на Бога.—Лука 3:36б–38

​

Ной казва: "Благословен Господ, Симовият Бог! И Ханаан да бъде слуга на Сим. Бог да разшири земите на Яфет, и да се засели Яфет в шатрите на Сим; и Ханаан да му бъде слуга." (Битие 9:26-27). За да разберем напълно това благословение, трябва да го разгледаме в контекста на Божественото повествование. В това кратко изказване на Ной съзираме проблясък за това как щеше да се осъществи Божият план за изкупление.

​

​

​

​

​

​

​​Важно е първо да разберем кои щяха да станат потомци на Яфет. Миналата седмица видяхме, че от Ханаан произлизат ханаанците. От библейските родословия виждаме също така, че от потомството на Сим ще произлязат израилтяните – Божия народ от Стария завет. Яфет пък става праотец на трета група, която срещаме в Писанията: езичниците.

Яфетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мосох и Тирас. А Гомерови синове: Ашкеназ, Рифат и Тогарма. А Яванови синове: Елиша, Тарсис, Китим и Доданим. От тях произлязоха морските народи, всеки според езика си, според племето си, в народите си.— Битие 10:2–5 [БЛБ]

Изпълнението на благословията и проклятието, изречени от Ной, се осъществява по много начини. Първо, ханаанците (потомците на Ханаан) наистина стават слуги на израилтяните (потомците на Сим), както е описано в книгата Исус Навин: „А когато израиляните се закрепиха, те наложиха на ханаанците данък да им работят принудително, без да ги изгонят съвсем.“ (Исус Навин 17:13).

Второ, потомците на Яфет буквално „живеят в шатрите на Сим“, когато прозелитите или езичници, приели вярата на израилтяните, биват обрязани и по този начин присадени към юдаизма (вж. Изход 12:48-49; Исая 56:3-8). След това тези прозелити стават членове на израелското общество и заживяват с тях. 

Словата, изречени от Ной за „Яфет, който ще се засели в шатрите на Сим“, могат да се отнасят и към включването на езичниците в благословенията на Господа, придобивани чрез Исус Христос (потомък на Сим). Следователно езичниците получават същата почивка, същия мир, същото спасение като народа на Сим, т.е. получават достъп до самия Бог.

Защото от изгрева на слънцето до залеза му името Ми ще бъде велико сред народите и на всяко място ще се принася на името Ми тамян и чист принос. Защото Моето име ще бъде велико сред народите –казва Господ на силите. — Малахи 1:11

И така, от потомството на Ной произлиза цялото население на света. Чрез рода на Сим щеше да се осъществи изпълнението на Божието обещание за Избавител. Божият план за изкупление наистина бе задействан и в крайна сметка всички хора щяха да могат да се включат. 

А сега в Христа Исуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христа. Защото Той е нашият мир, Който направи от двата народа един и развали средната стена, която ги разделяше.— Ефесяни 2:13–14

 Наистина е удивително да се вгледаме в Писанията и да видим, че Божият план винаги е включвал спасението на хората. Още от самото начало Бог говори чрез Своя народ и обяснява как ще се осъществи този план. В случая с Ной виждаме как благословенията и проклятието се сбъдват с точнота и траят в продължение на стотици, дори хиляди години. 

Нашият отклик

Може би сте израснали в семейство, което вярва в Исус, редовно се моли и Го хвали редом с други вярващи. Какво благословение е, че сте били възпитани във вярата от най-ранна възраст, опознавайки Господа и изучавайки Словото Му! Това обаче не е достатъчно да ни спаси.

Други хора са отгледани там, където изповядването на името на Исус може да предизвика гонения, а дори и да доведе  до мъченическа смърт. Трети израстват в апатични семейства, които не се интересуват от вярата, дори и да живеят на място, където могат необезпокоявани да вярват в Исус.

Независимо от обстоятелствата, възпитанието и мястото, на което живеем, всеки трябва да изповядва Исус Христос като свой личен Господ, за да бъде спасен, точно както предсказва пророк Йоил: „И всеки, който призове името Господне, ще се избави“ (Йоил 2:32).

Начинът, по който придобиваме Божието благословение, не се основава на семейството ни, а на нашата вяра. Свещените Писания непрекъснато посочват истината, че Божиите обещания в крайна сметка са валидни за „всички племена, езици и народи“ (вж. Откровение 11:9). От обещанието за Потомък в Битие 3:15, през благословията на Ной, до обещанието, дадено на Аврам – спасението е за всички, които повярват в Исус Христос.

Ето защо се нуждаем от своя лична вяра. Не можем да очакваме да бъдем спасени, защото „вършим правилните неща“, „редим правилните молитви“ или „произхождаме от правилното семейство“. Всеки човек ще бъде призован да отговаря за собствената си вяра пред Исус, Съдията, когато Той се върне, „защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.“ (Римляни 10:9).