Вавилонската кула
Нимрод
След Всемирния потоп синовете на Ной и техните съпруги започнаха да се разпространяват по земята. Сред потомците им имаше един силен мъж, водач на хората и голям ловец пред ГОСПОДА. Името му бе Нимрод и той беше правнук на Ной от сина му Хам и Хамовия син Куш. Началото на неговото царство започва от Вавилон в Сенаарската земя.
— iBIBLE гл. 6
Библейски пасаж: Битие 10:1, 6–12
Куш е син на Ноевия син Хам, а чрез Куш се ражда Нимрод. Нимрод, „един силен мъж, водач на хората“ (Битие 10:8), става известен с ловните си умения. Репутацията му дотолкова се прочува, че се превръща в поговорка сред хората по онова време, които казват: „Като Нимрод, голям ловец пред ГОСПОДА.“ (Битие 10:9б). Неговите страхотни ловни умения обаче не са единственото, което знаем за него.
Свещеното Писание ни казва, че освен това Ниморд е бил водач. Началото на неговото царство започва от Вавилонската кула, но той е известен и като основател на Вавилонското царство, като на него се приписва отчасти и основаването на Асирийското царство.
Първо той царува над Вавилон, Ерех, Акад и Халне, в Сенаарската земя. От тази земя излезе и отиде в Асирия, та съгради Ниневия, Реховот-Ир, Халах, и Ресен между Ниневия и Халах (който е големият град).— Битие 10:10–12
Той основава толкова много места, че спокойно може да се каже, че изгражда цяла империя.
Някои учени смятат, че името „Нимрод“ произлиза от думата „бунтовник“, като именно това прави самият той. При Вавилонската кула Нимрод оглавява първия организиран бунт, описан в Писанието. Този бунт е насочен срещу Бога и срещу Неговия план за човечеството. През следващите седмици ще се запознаем по-подробно с тази история.
По-нататък в Божествената история името на Нимрод се използва като съкращение на Асирия и Вавилон – двете основни империи, които Бог използва, за да нанесе съд срещу народа на Израил. В този значим пасаж се дава обещанието за Избавител, който ще се роди във Витлеем (вж. стихове 1-3), както и обещание за почивка за Божия народ:
И Той ще стои и ще пасе стадото Си чрез силата Господня,
чрез великото име на Господа, Своя Бог;
и те ще живеят в сигурност,
защото тогава Той ще бъде велик до краищата на земята.
Избавление и опустошение
И Той ще бъде Мир.
Когато дойде асириецът в земята ни
и когато стъпи в палатите ни,
ще вдигнем против него седем пастири и осем князе,
които ще опустошат Асирийската земя с меч
и земята на Нимрод при портите ѝ;
и Той ще ни избави от асириеца,
когато дойде в земята ни
и когато стъпи вътре в границата ни.
— Михей 5:4–6
Така Нимрод се превръща в синоним за земите, които той основава, дори и за далечните поколения хиляди години по-късно. Освен това той се свързва и с народите, които Бог щеше да използва, за да извърши съд над Израил и Юда по-нататък в Библията. В крайна сметка обаче, както се казва в цитираното по-горе пророчество на Михей, Нимрод и Асирия – враговете на Господ – ще бъдат победени от обещания Избавител, а Божия народ ще получи мира, който щеше да донесе Пастирът Исус, роден във Витлеем.
Той основава толкова много места, че спокойно може да се каже, че изгражда цяла империя.
Нашият отклик
Сила, способност, ръководене – всички тези качества са достойни за възхищение, стига да се използват по правилен начин, за добро. Както ще видим през следващите седмици, Нимрод използва дарбите, дадени му от Бог, по начин, който е в разрез с онова, към което Господ призовава Своя народ.
Вместо правилно ръководене Нимрод създава градове и царства, които се противопоставят на Бога. Вместо истинска сила Нимрод проявява слабост в разбирането на Божия призив за човечеството; вместо да „напълнят земята и да я завладеят“ (вж. Битие 1:28), той насърчава хората да не се разпръскват по лицето на земята (вж. Битие 11:4). Вместо да демонстрира реална способност, Нимрод в крайна сметка се проваля в най-големия си строителен проект – Вавилонската кула – който завършва с опустошение. Причината не е поради неспособността на Нимрод да я построи, но защото се опълчва срещу Божия план за човечеството.
Като християни ние сме призовани да се осланяме на Божията сила: „Бог е наше прибежище и сила, винаги изпитана помощ в беди.“ (Псалм 46:1). Още повече, че Исус обяснява: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“ (Матей 5:5).
Да, добре е да сме силни и да сме готови да отстояваме вярата си, като помагаме на нуждаещите се около нас. Когато обаче застанем пред Господа, трябва да се смиряваме, знаейки, че Той е Този, Който в крайна сметка удовлетворява всяка наша нужда – и телесна, и духовна. Трябва да бъдем „силни в Господа“ (Ефесяни 6:10-11), но тази сила да произтича от самия Бог, Който я снабдява. Ние не сме силни чрез собствената си мощ.
Така че, докато се подготвяте да водите, да служите и да демонстрирате Божията сила в живота си, не бъдете като Нимрод, който разчита на собствените си сили и мощ. Вместо това се доверявайте на Господа, Който осигурява всичко, от което се нуждаем. Разчитайте на Него, за да вършите добрите дела, които Бог е приготвил за нас (Ефесяни 2:10), като вярвате, че Неговата сила в крайна сметка е много по-надеждна.
Седмична молитва
Небесни Татко, благодарим Ти за силата, която ни даваш, както и за убеждението относно онова, което е истинно и право – убеждение, което получаваме въз основа на всичко, разкрито в Твоето Слово. Молим Те да ни помогнеш да бъдем силни и смели, докато растем във вярата и служим в Царството Ти. Помогни ни да използваме дарбите си, за да помагаме на околните, а не за да величаем себе си. Нека приемаме Твоето Слово с отворени очи, за да можем да виждаме добрите и лошите примери, които са изложени пред нас, и да реагираме подобаващо. В името на Исус се молим. Амин.