Вавилонската кула

Сенаарската земя

И тъй, те потеглиха от изток и като намериха равнина в Сенаарската земя, се заселиха в нея, понеже искаха да си спечелят име и да се прочуят.

— iBIBLE гл. 6

​

Библейски пасаж: Битие 11:2–4

​

Пътувайки от изток, хората намират подходящо място, където да се заселят – една равнина в Сенаарската земя. Всъщност името „Вавилон“ произлиза от „Babel“ – името, което градът и кулата получават в края на тази история. Следователно Сенаарската земя е част от Вавилон – една от най-значимите локации в библейското повествование.

Въпреки че Бог изрично заповядва на народа Си да се грижи за творението и да го управлява (вж. Битие 1:28), мотивацията, посочена в Библията, относно защо хората се заселват в тази земя, където възнамеряват да си построят град и кула, е в разрез с Божията воля. Те искат „да си спечелят име“ (Битие 11:4), което показва, че самите те стоят в основата и центъра на това свое желание, а не грижата им за Божието творение. Те желаят да станат велики, вместо да използват дарбите си за прослава на Господа.

​

​

​

​

​​

Някои древни еврейски коментатори смятат, че фразата „да си създадем или спечелим име“ може да касае Сим, сина на Ной, или дори името на самия Бог (shem = име на иврит). С други думи, желанието на хората може да е било да направят собствените си имена толкова велики, че да бъдат по-известни от Сим – сина, който е получава благословията на баща си Ной, или да бъдат толкова известни, колкото и самият Бог.

По подобен начин те предпочитат да останат на едно място, вместо да се разселят по цялата земя, както предвижда Бог. Това отново разкрива явния бунт на народа срещу Божиите цели относно творението Му, както и гордостта в сърцата на хората.

Сенаарската земя е не просто мястото, където бива построена Вавилонската кула, но се свързва и с много други важни истории в Библията, отнасящи се до грях и съд. От Битие до Откровение Вавилон се споменава, за да опише прекомерната човешка гордост и отхвърляне на Господ.

Като пример за това четем за вавилонския цар Навуходоносор, който воюва срещу Ерусалим и го обсажда, при което взема много предмети от храма в Ерусалим и ги отнася в Сенаарска земя, където ги поставя в капището на своя фалшив бог (Даниил 1:1-3). Макар че запленяването на израилския народ във Вавилон е продължително и отнема повече време, конкретното споменаване тук на Сенаарската земя разкрива поклонението пред фалшиви богове, което се извършва там, както и разрушаването на светия дом на единия истински Бог и злоупотребата със свещените предмети от храма.

Дори в последната книга на Библията, Откровение, Вавилон се свързва с аморалност. Жената, която „се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици“, е наречена „Велики Вавилон, Майка на блудниците и на гнусотиите на земята“ (Откровение 17:5-6). Но независимо, че е известна като място на велико зло, на големи смущения, страх и съд, Бог все пак обещава, че от Сенаарската земя ще бъде избавен верен остатък от Неговия народ:

И в оня ден към Есеевия корен,

който ще стои като знаме на народите;

към Него ще се стичат племената

и мястото на Неговия покой ще бъде славно.

И в оня ден Господ за втори път

ще възвърне с ръката Си останалите от народа Си,

които са оцелели от Асирия, от Долен Египет,

от Патрос, от Етиопия, от Елам,

от Сенаар, от Хамат и от морските острови.— Исая 11:10–11​

Нашият отклик

  Когато се молим с молитвата „Отче наш“ – молитва, на която Сам Исус научи учениците си, казваме: „Да се свети Твоето име“ (Лука 11:2). Чрез това Исус учи учениците да се молят не просто самите те да почитат Божието име, но също така и Бог да продължава да освещава името Си по цялата земя.

Подобно отношение на сърцето е в пряк противовес с мотивите на хората от Вавилонската кула. Тяхното желание е било да си „спечелят име“, т.е. искали са собствените им имена да бъдат осветени и увековечени. Освен това те отхвърлят Господната заръка да се разпространят по цялата земя (Битие 1:28), като вместо това разчитат на собствената си мъдрост в желанието си да останат на едно място.

​

По какъв начин се стремите името ви да се прочуе? Може би искате да се бъдете известни като най-добрия спортист, най-добрия родител, най-добрия пекар, най-добрия треньор, най-добрия служител или дори като най-добрия християнин. Бог, обаче, ни призовава да вършим добрите си дела в любов и служба на ближния, без да се притесняваме дали чрез това изпъкваме пред останалите или не. Не бива да търсим собственото ни име да бъде възхвалявано заради постиженията ни, а да се стремим Божието слово да бъде възвестявано чрез нас.

Като грешни хора сме склонни към алчност. Виждаме нещо, което искаме, и не желаем да се откажем от него, независимо дали  Бог смята, че е добро или не е добро за нас. Като избират да останат на едно място, хората от Вавилонската кула по същество заявяват, че техният собствен избор е по-добър от това, което към което Господ ги призовава. Всичко това произтича от гордостта.

В Проповедта на планината Исус казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“ (Матей 5:5). Това служи като напомняне, че Бог ще се погрижи за нас – не е нужно сами да си създаваме велико име. Не е нужно да разчитаме на собствените си идеи за това какво е добро за нас. Можем да се доверим на Господа и да прославяме името Му, вярвайки, че Неговите пътища са по-добри от нашите.

Винаги трябва да избираме да се доверим на Божията воля за живота си, вместо да се облягаме на собствените си желания. Всички, които вярват в Него, получават обещание, че ги очаква една по-велика награда – много по-велика от това имената ни да бъдат запомнени тук, на земята. Тази голяма награда е цяла вечност със самия Бог.

​