Вавилонската кула
ГОСПОД слезе
Докато хората продължаваха да строят и напредваха със строежа, ГОСПОД слезе да види техния град и кулата им. И ГОСПОД каза: “ Ето, народът е единен и всички говорят същия език, и ето какво са започнали да правят. Сега нищо не може да ги спре да постигнат онова, което са си поставили за цел.”
— iBIBLE гл. 6
Библейски пасаж: Битие 11:5–6
Обединени от общата си цел, хората, които пристигат в Сенаарската земя, отхвърлят ясните Божии наредби да „напълнят земята“ (Битие 1:28). И в желанието си да останат на едно място, те започват да строят град и кула, използвайки материалите, които са на разположение в земята. Общата им цел и еднаквият език ги правят способни да се обединят срещу указанията на Господ и да изпълнят плана, който са си зачертали.
За разлика от единството, което следва да цари в църквата – единство, основано на смирение и служба към Господа (вж. Ефесяни 4:1-6) – народът от Сенаар се бунтува срещу ясните Божии разпоредби. Осъзнавайки, че „нищо не може да ги спре да постигнат онова, което са си поставили за цел“, Бог дава да се разбере, че те могат да постигнат много неща, противоречащи на волята Му, докато са обединени, разбират се помежду си и работят заедно.
Ако им позволи да останат в Сенаарската земя и да строят, колкото им душа иска, те биха продължили да се бунтуват. Вместо това Бог слиза и в знак на милост слага край на злите им намерения.
Бог слиза да види града и кулата. Няма съмнение, че Той има пълна представа за бунта на народа, когато ясно вижда града и кулата, които се строят, и следователно произнася съответната присъда.
Бог „слиза“ на много места в Писанието. Ето защо Той е напълно ясен в Словото Си, когато казва, че отсъжданията Му са справедливи. Например в Едемската градина, след като Адам и Ева съгрешават, Бог не просто провъзгласява присъдата Си отгоре, а слиза при Своите деца “при вечерния ветрец“ (Битие 3:8), за да се срещне с тях. Той ги вика, търси ги и едва след това осъжда действията им (вж. Битие 3:9 и нататък). Можел е лесно да убие Адам и Ева, защото наказанието за греха е смърт (Битие 2:16-17), но Той опазва живота им, облича ги и им дава обещание за предстоящ Потомък, Който ще смаже главата на змията (Битие 3:15-21). Смърт все пак щеше да настъпи, но не мигновено и не без великото обещание за Спасител.
По същия начин по-късно в библейския разказ Бог „слиза“, за да осъди Содом и Гомор. Господ казва на Авраам: " … ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная." (Битие 18:21).
Когато Бог се приближава до нас, бива разкрита греховната ни природа: „Защото Бог ще докара на съд всяко дело и всяко скрито нещо, било то добро или зло“ (Еклисиаст 12:14). А Той, единственият и съвършен Съдия, е способен да извършва справедлив съд (вж. Яков 4:12).
Когато Бог се приближава до нас, бива разкрита греховната ни природа.
Бог слиза и в знак на милост слага край на злите им намерения.
Нашият отклик
Точно както Господ слиза при хората в земята Синаар и вижда лошите им дела, заради които ги осъжда, така Той се приближава до онези, които имат вяра, но вместо да накаже злите им постъпки, Той вижда Исус като тяхно покривало: „Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити; блажен онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях“ (Римляни 4:7-8). Исус поема върху Себе Си на кръста наказанието за греховете ни, което справедливо заслужавахме.
Бог ни обявява за праведни, защото Исус слезе в света, за да понесе греха ни на кръста и да възкръсне за нашето оправдание. Нашата греховна природа е напълно заличена чрез вярата ни в Исус и няма нужда да се страхуваме от осъждането на Господа:
Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ, Който беше предаден за прегрешенията ни и беше възкресен за оправданието ни.— Римляни 4:23–25
Представете си Бога, съвършения Съдия, който е председател по делото ни като в съдебна зала. Вместо, обаче, да изброи многобройните ни грехове и да ни осъди за тях, след което като справедлив съдия да постанови подобаващото наказание – а това наказание е смърт – Той застава на наше място, зад подсъдимата скамейка. Той „слиза“ не за да изтъкне многобройните ни грехове, а за да понесе наказанието ни; не за да ни прокуди надалеч, а за да ни привлече обратно при Себе Си. И дори нещо повече, Той проправя път за нас, по който да Го следваме, като изпраща Своя Святи Дух да ни води и напътства.
Това е Благата вест, която можем и трябва да споделяме с другите, като разгласяваме посланието, че Божията благодат е безплатна – чрез вяра Бог ни дарява с Христовото съвършенство и пълнота.
Седмична молитва
Скъпоценен Баща Небесен, благодарим Ти, че слезе от небето, за да ни спасиш. Ти изработи нашето спасение, не защото сме го заслужили, а защото си милостив. Благодарни сме Ти за многобройните начини, по които ни екипираш за пътуването ни през тази земя – за това, че си ни дал Святия Си Дух, Който да ни помага, Твоето Слово, Което да ни води, и братя и сестри, с които да сме обединени в дух и да имаме обща цел. Помогни ни да разнесем Благата вест навсякъде. В името на Исус се молим. Амин.