.jpg)
Вавилонската кула
Краят на бунта
Така ГОСПОД разпръсна народа по цялата земя и строежът на града и на кулата спря.
— iBIBLE гл. 6
Библейски пасаж: Битие 11:8
Бунтът във Вавилонската кула бива прекратен, когато Господ слиза, за да съди народа. Присъдата Му към всички, започнали строежа на града и кулата, е да разбърка езиците им и да ги разпръсне по цялата земя. Като не им позволява да са единни въз основа на общия си език и да останат на едно място, Бог всъщност ги тласка към изпълнение на първоначалното Му намерение за тях – намерение, казано на Адам, а по-късно повторено и на Ной и синовете му: „А вие се плодете и се размножавайте, разплодете се по земята и се умножавайте по нея“ (Битие 9:7).
До ден днешен хората продължават да се обединяват, за да „си създадат име“. Изкушението да се гордеят и самоизтъкват продължава да е все така силно, а това е видно навсякъде в света около нас. Свети Августин използва Вавилонската кула като библейски пример за „човешки град“. Жителите на този „човешки град“ приоритизират любовта към себе си, високото самочувствие и самонадеяност. За разлика от тях жителите на „Божия град“ прославят Господа, уповават се на Него и устояват с вяра до достигане на вечния живот.
Заради греховната си природа хората продължават да разчитат на собствените си заслуги, идеи, сила и умения, за да постигнат успех. Св. Йоан Златоуст, отец от ранната църква, изтъква как бунтът от Вавилонската кула продължава да отеква в сърцата и умовете на хората:
„Забележете как човешката раса, вместо да се придържа към собствените си граници, винаги жадува за повече и се стреми към по-големи неща … В това отношение, когато хората, които преследват нещата от този свят, натрупат голямо богатство и придобият обществено положение, губят от поглед собствената си природа и се стремят към такива висоти, че се сриват до самите дълбини.“ — Св. Йоан Златоуст
Желанието за повече винаги ще се намира у нас – повече богатство, по-високо обществено положение, по-голямо уважение, по-силно влияние в света, все повече и повече. Като Божии деца, обаче, следва да се противопоставяме на тази тенденция, осъзнавайки, че това, което ни предоставя Бог, е не просто достатъчно, но е много по-велико от всичко, което светът би могъл да ни предложи.
Бог изпрати Своя Единороден Син в света, за да „създаде име“ за нас. Пророк Исая възвестява словото на Господа, казвайки: „… на тях Аз ще дам в дома Си и вътре в стените Си спомен и име, по-добро от синове и дъщери; на тях ще дам вечно име, което няма да се заличи“ (Исая 56:5).
Бог вече е създал име за нас. Той ни е осиновил в Своето семейство въз основа на нашата вяра. И отново чрез вяра това име – Божието Собственото име – става наше завинаги. Йоан пише в своето Евангелие: „А на онези, които Го [Исус] приеха, даде право да станат Божии чада, тоест на тези, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога“ (Йоан 1:12-13).
Жителите на този „човешки град“ приоритизират любовта към себе си, високото самочувствие и самонадеяност. За разлика от тях жителите на „Божия град“ прославят Господа, уповават се на Него и устояват с вяра до достигане на вечния живот.
Нашият отклик
Ето защо, като знаем, че сме изкупени Божии деца, осиновени в Неговото семейство, получили Неговото собствено име за свое чрез вяра, можем да разберем, защо призивът на християнския живот се различава коренно от отношението на народа в земята Сенаар.
Вместо да обитаваме в метафоричните „градове“ от този свят, сме призовани да излезем от тях и да заживеем в „Божия град“.
Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, любовта на Отца не е в него. Защото нищо, което е в света – страстта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, не е от Отца, но е от света; и светът преминава, и всичко, към което той има похот; а който върши Божията воля, пребъдва довека. —1 Йоан 2:15–17
По този начин ставаме пратеници на едно по-велико царство – царство, което не е от този свят. Исус казва: "Моето царство не е от тоя свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук" (Йоан 18:36).
Като се отвърнем от примамливото привличане на себеправедността и егоцентризма в „човешкия град“, можем да се обърнем навън, насочвайки погледа си от нас самите към своя ближен, както и към основното ни призвание да бъдем посланици на Божието царство. Докато служим на околните, ние отразяваме Христовата светлина в този мрачен и изстрадал свят. И макар хора навсякъде да продължават да се борят, опитвайки се да си изградят име, ние можем да споделим с тях най-важното послание, че Исус Христос, Господ на небето и земята, е отдал собствения си живот, за да им даде собственото Си име.
Сразпях се с Христа, и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.— Галатяни 2:20
Седмична молитва
Небесни Татко, Ти си могъщият Бог, Който плати дълга ни. Не бихме могли да Ти благодарим достатъчно за благодатта и милостта, които си показал към нас, като си ни изкупил, осиновил и нарекъл Свои. Дай ни устойчива вяра, за да не могат нещата от този свят да ни подмамят да се отдалечим от Теб, от Твоите обещания и Твоето Слово. Помогни ни да вдигнем погледа си от нас самите – от желанията ни, от нашите стремежи и цели – за да видим нуждите на нашите ближни. Помогни ни да продължаваме да поставяме Теб на първо място в живота си, докато разпространяваме Благата вест за опрощение на греховете чрез вяра и за предстоящото вечно Царство. В името на Исус се молим. Амин.