Призивът към Аврам

Тръгвайки с вяра

Докато още се намираше в Ур Халдейски, ГОСПОД говорѝ на Аврам:

Излез от отечеството си, от рода си и от бащиния си дом и отиди в земята, която ще ти покажа.

— iBIBLE гл. 8

Библейски пасаж: Битие 12:1

Цялото Божие Слово е осеяно с примери на обикновени, несъвършени хора, които действат чрез вяра и постигат необикновени неща, благодарение на Божията благодат. Такива са например младото овчарче Давид, което стъпва на бойното поле, вярвайки, че Господ ще го дари с победа над Голиат (виж 1 Царе 17 гл.), както и Петър, който прекрачва лодката, за да стъпи в бурните води и да се срещне с Исус насред вълните (виж Матей 14:22–32). Още от самото начало Божиите хора е трябвало да се доверяват на онова, което им казва Божието Слово, като същото важи и за нас – вярващите на последното време.

Битие 12:1 ни разкрива един повратен момент от живота на Аврам – срещата му с Бог, която го принуждава да изостави всичко познато и да се впусне в пътешествие, белязано от доверие, покорство и послушание. Аврам демонстрира какво означава действително да се откажем от всичко и да последваме призива на Господа.

Инструкциите, които Господ дава на Аврам, са в три насоки: 1. Аврам трябва да напусне родната си страна, земята на Ур Халдейски; 2. Трябва да се отдели от бащиния си дом и от роднините си; 3. Трябва да се засели в нова земя, която Бог ще му покаже – земята Ханаан, която Бог щеше да даде на потомците му.

Докато живее в Ур Халдейски Аврам вероятно се е радвал на спокоен и охолен живот благодарение на богатствата и сигурността на страната. Да напусне родината си е равносилно на огромна жертва от негова страна, тъй като този призив го принуждава да изостави всичко познато и да се впусне през глава в неизвестното, доверявайки се на Божието обещание, че Бог ще го заведе в земя, която Той ще му покаже.

Раздялата със семейството му вероятно е изключително трудна. Макар че някои от роднините им остават в Ур Халдейски, когато Тара и Аврам потеглят оттам (виж Битие 11:31), други явно се настаняват в Харан, където спират, пътувайки към Ханаан, защото по-късно в Битие четем, че те живеят в Харан (виж Битие 24:3–10). Следователно Аврам се отделя от определени членове на семейството си на различни етапи от пътуването си, като се доверява на Божията грижа през цялото време на странстването си.

Бог не само призовава Аврам да напусне езическата земя Ур, но и го приканва да се засели в земята, която Той щеше да му покаже. Бог очаква от Аврам да Му се подчини и да Го последва в земя, която все още не е виждал, като по този начин бива разкрита истинската вяра на Аврам: „А вярата е даване на твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не се виждат“ (Евреи 11:1). Бог не изисква от Аврам да напусне всичко познато нему, като след това го оставя да се оправя сам, но призовавайки го, му осигурява всичко необходимо, като го съпровожда през цялото време.

В Новия Завет Исус казва: „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си, и така нека Ме последва“ (Матей 16:24). Аврам изпълнява именно това поръчение хиляди години преди Исус да изрече тези думи пред Своите ученици. Той се отрича от всичките си земни удобства и напуска езическата си родина, далеч от всичко познато, включително и от семейството си, за да последва гласа на Господа. И чрез този баща на вярата Бог отделя за Себе Си цял един народ.

Този призив го принуждава да изостави всичко познато и да се впусне през глава в неизвестното, доверявайки се на Божието обещание, че Бог ще го заведе в земя, която Той ще му покаже.

Нашият отклик

Точно като Аврам, Бог ни призовава да изоставим нещата, които възпрепятстват и пречат на връзката ни с Него. Понякога тези неща приемат формата на привързаност към земни притежания, на определени предразсъдъци или на страх от неизвестното. Подобни неща ни пречат да приемем изцяло и напълно Божия план за живота си. Освен това, Аврам бе призован да напусне земя, в която усилено са се почитали фалшиви богове и идоли. Подобно на него ние също трябва да се отречем от всичко, което обичаме повече от Бога в живота си и да поставим Бог на първо място, над всичко друго. Призвани сме да бъдем в света, но не от света, точно като казва Исус (виж Йоан 17:15–16).

Ето и прекрасната истина: когато тръгнем с вяра и се подчиним на Божието призвание, всъщност се впускаме в пътешествие на неописуема трансформация. Именно по време на това пътешествие срещаме Бог по нови и забележителни начини. Наслаждаваме се на верността Му и преживяваме грижата и водителството Му в моментите на несигурност. Докато разглеждаме историята на Аврам, можем да бъдем вдъхновени да послушаме Божия глас и да направим своята първа стъпка на вяра, дори и да ни се струва изключително трудна.

Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестявате превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина. —1 Петрово 2:9

Вие сте избрани и призовани от Бог да излезете от тъмнината и да влезете в Христовата светлина. По същия начин, по който Бог призовава Аврам да напусне страната на тъмнината, Той призовава и нас да излезем от греха и да влезем в правилни взаимоотношения със своя Създател. На Свой ред Бог обещава да ни води и да ни подготвя за това преобразяващо пътуване, докато разпръскваме Неговата светлина сред околните.

Понякога Бог иска от нас да напуснем онова, което е удобно и стабилно, за да Го последваме. Исус не ни обещава, че ще е лесно да Го следваме, но казва: „Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой за душите си“ (Матей 11:29). Да бъдеш впрегнат в ярем (или иго в конкретния случай) с някой друг означава споделяне на тежестта, като по този начин се постига облекчение на товара. Исус доброволно се впрегна в същия ярем с нас, вдигайки тежкото ни бреме, като вместо него ни дарява Своя мир.

Точно както Аврам чува гласа на Бога, така и ние днес можем да чуем Божия глас. Бог говори чрез Словото Си, докато се молим и чрез нежно нашепване от Светия Дух, Който живее в нас. Той копнее да ни води към пълното изпълнение на Своя план за нас, а това включва да се отречем от себе си, да приемем Неговия призив и да Го последваме, точно както прави Аврам.

Макар животът на Аврам да е белязан от покорството му спрямо Божия призив, следването на Бога не направи живота му лесен. Всъщност, както ще видим през следващите седмици, животът на Аврам след напускането на Ур Халдейски става изключително труден. Когато Бог ни призовава, не избираме да Му се подчиним заради обещанието за лесен и охолен живот. Напротив, тръгваме, както Аврам, с вяра и в послушание, знаейки, че може да се наложи да се откажем от неща, които обичаме. Поемаме по пътя на покорството, знаейки, че ще се сблъскаме с предизвикателства. Бог, обаче, Който придружаваше Аврам и го заведе в земята на обещанието, е същият Бог, Който ни призовава днес да последваме Неговия план.

Нека бъдем слуги, които са готови да изоставят всичко познато, да напуснат страховете си и да вярват, че Божиите намерения за нас са много по-велики, отколкото можем да си представим.

Нека приемем призива да се отправим на пътешествие с Бога, знаейки, че Той е нашият верен водач, Който се и ще се грижи за всичко необходимо.

Седмична молитва

Всемогъщи Отче, Ти ни призоваваш да Ти се доверим и да Те последваме, дори когато не виждаме напълно цялостната картина на Твоя план. Но благодарение на Твоето Слово можем да видим велики примери на други непоклатими вярващи като Аврам, които правят точно това. Благодарим Ти, че си ни измъкнал от духовната тъмнина и си ни въвел в духовна светлина. Благодарим Ти също, че обещаваш да ни водиш и напътстваш, докато се справяме с трудностите и предизвикателствата в живота си. Благослови ни, Господи, с разбиране и доверие, докато Те следваме. Молим се в името на Исус. Амин.