Всемирния потоп 

 Безусловни благословения

 Ще направя от теб голям народ, ще те благословя и ще прославя името ти, за да бъдеш за благословение.

— iBIBLE гл. 8

​

Библейски пасаж: Битие 12:2

​

Авторът на Посланието към евреите казва: „С вяра Авраам послуша, когато бе призован да замине за мястото, което щеше да получи в наследство, и тръгна, без да знае къде отива“ (Евреи 11:8). Аврам получава този нелек призив и с вяра се подчинява на  Божия глас.

В този критичен момент от живота на Аврам, Бог го уверява в Своите обещания. Той се обръща към Аврам с думите: „Ще направя от тебе голям народ“ (Битие 12:2а). Изразът на иврит не звучи така „... ако напуснеш родината си, тогава ще ...“, а става дума за едно безусловно и трайно обещание. Това обещание не се дължи на каквото и да било действие от страна на Аврам, а е чисто и просто следствие на Божията воля.

​

След като напуска родината си и по-голямата част от семейството си и се отправя на пътешествие към нова, непозната земя, обещанието, дадено на Аврам да се превърне в „голям народ“ има ключова роля. Този „голям народ“ щеше да бъде както голям на брой, т.е. многочислен (виж Битие 47:27; 1 Летописи 4:38), така и велик като влияние над околните народи (виж Исая 2:2–4), но също и велик по отношение на своята духовна връзка с Господа (виж Второзаконие 7:6–11). Бог изисква от Аврам да напусне и изостави всичко, което му е познато, но в замяна на това Той щеше да му даде много повече, отколкото Аврам можеше да поиска.

​

​

​

​

​

​

В израза „И ще те благословя“ (wa·’ă·ḇā·reḵ·ḵā) е използван различен вид глагол спрямо този в първото обещание, което Бог дава на Аврам. Този вид глагол, употребен във форма piel imperfect, т.е. подсилена и интензивна продължителна форма,  е подобен на първото обещание „Аз ще“, но е още по-силен. Той не оставя място за съмнение и може да се преведе като: „да се занимаваш усърдно с конкретно действие.“ Практически Бог обещава да благославя Аврам усърдно и непрекъснато и да продължава да го прави и в бъдеще. Освен това тази глаголна форма подчертава, че самият Бог ще бъде Този, който благославя Аврам – тя набляга на „Аз“ в „Аз ще“. Няма никакво съмнение, че благословенията, които Аврам щеше да получи в бъдеще, щяха да бъдат от самия Господ.

В допълнение Бог казва на Аврам: „… ще прославя името ти“. Той призовава Аврам да се подчини на Неговия план, като по този начин обещава да го утвърди като патриарх на всички, които биха повярвали в единствения истински Бог: „И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание“ (Галатяни 3:29).

Всички тези благословения достигат своята кулминация във обещанието: „ … за да бъдеш благословение.“ Бог няма предвид Аврам просто да приема благословенията от Господа за себе си и да не прави нищо с тях. Тези благословения имат за цел да преобразят самия него и да донесат благословения на целия свят. Исус, потомъкът на Аврам, щеше в крайна сметка да се превърне в окончателното изпълнение на това обещание. Той щеше да се роди хиляди години по-късно, за да примири целия свят с Бог. По този начин всички хора щяха да бъдат благословени чрез Аврам.

​

1 Цитат от „Еврейска граматика на Гезениус“

​

Нашият отклик

Аврам получава безусловните благословения от Бога и тези благословения са предназначени да превърнат Аврам в благословение за другите. Същото важи и за нас днес. Дарбите, които сме приели от Господа, безусловните обещания за опрощение на греховете ни, за наследяване на вечен живот и за възстановени взаимоотношения с нашия Създател, са отправната точка на задачата ни да благославяме другите. Апостол Павел обяснява: „А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така че като имате всякога и във всичко достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело“ (2 Коринтяни 9:8).

Бог говори чрез Своя пророк Исая, казвайки: „Не бой се, защото Аз те изкупих, призвах те по име; Мой си ти” (Исая 43:1б). Ние също сме призвани от Бог и Той ни обича (Исая 43:4а). Като хора, които са били откупени от Христа и са вкусили Божиите безусловни благословения, имаме невероятната възможност да разпръскваме Божията светлина в света около нас. Исус казва:

“Вие сте виделината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие. И когато запалят светило, не го слагат под шиника, но на светилника, и то свети на всички, които са вкъщи.” — Матей 5:14–15

​

Един от начините да светим с Христовата светлина е чрез нашите добри дела. Когато показваме любов, загриженост, състрадателност и доброта към околните, Бог бива прославен. Когато сме изкушени да постъпваме егоистично с нашите дарби, с времето, финансите и талантите си, трябва да помним, че нашият Бог бива прославен само ако сме щедри. 

Като посланици на Христос (2 Коринтяни 5:20), ние също сме призвани да Го прославяме и да направим името Му велико сред всички хора. Един от начините, по който можем да благославяме другите, е като споделяме Благата вест за Исуса Христа. Тъй като „чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим” (Деяния 4:12), най-великото нещо, което можем да правим, е да споделяме това спасение с хората около нас, за да могат и те да повярват и да бъдат спасени.

​