Призивът към Аврам
Патриархът Аврам
Когато Аврам беше на седемдесет и пет години, след като баща му вече бе умрял, той взе жена си Сарая, племенника си Лот, както и всичките си притежания заедно със слугите си и се отправи към Ханаанската земя, както ГОСПОД му бе заръчал.
— iBIBLE гл. 8
Библейски пасаж: Битие 12:4-5
На 75-годишна възраст Аврам започва своето пътешествие на вяра. Вече утвърден, с голямо богатство и многолюдно домакинство, той се покорява на Божието поръчение: „Излез от отечеството си, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа“ (Битие 12:1б). От момента на напускане на Ур Халдейски Аврам и семейството му пропътуват около 1000 км. към северозапад до земята Харан, вероятно прекосявайки по пътя си Вавилон, Ашур, Ниневия и Гозан. Тогава семейството се установява за известно време в Харан, където умира бащата на Аврам – Тара.
Като глава на семейството, Аврам поема ръководната функция, която щеше да го определя като патриарх през всички бъдещи поколения. Сега, като началник на дома си, Аврам поема отговорността и се отправя към земята, която му е обещана от Бог. Сарая и Лот, които напускат Ур Халдейски заедно с него, го придружават до крайната им дестинация – Ханаан:
И Тара взе сина си Аврам и внука си Лот, Арановия син, и снаха си Сарая, жената на сина си Аврам, и излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и като дойдоха в Харан, там се заселиха.— Битие 11:31
Предприемайки това пътуване, като се уповава и разчита единствено на Божието слово, Аврам демонстрира силна, непоколебима вяра и днес той е известен не само като патриарх на еврейския народ, но и като баща на вярата.
С вяра Авраам послуша, когато бе призован да замине за мястото, което щеше да получи в наследство, и тръгна, без да знае къде отива. С вяра се засели в обещаната земя, като в чужда, и живя в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание. Защото очакваше града, който има вечни основи, чийто архитект и строител е Бог.— Евреи 11:8–10
Тук авторът на Посланието към евреите ни разкрива възгледите на Аврам относно бъдещето. Той „очаква града, който има вечни основи, чийто архитект и строител е Бог.“ Целта на Аврам не е да се утвърди чрез собствената си сила, но да се довери на Бог, затова и с готовност се отправя на това пътешествие, без да знае къде отива, уповавайки се, че Господ ще снабди всичко необходимо за него и семейството му.
Аврам, чието име означава „почетен баща“ или „баща на мнозина“, не е нито баща, нито има свой баща (след смъртта на Тара в Харан), но вярва в единствения истински Бог, Бащата на всички. Този бъдещ град, този „голяма народ“ (Битие 12:2), който щеше да възникне чрез Аврам, щеше да бъде дар от Господа.
Придружаван от цялото си домакинство в това пътуване от Харан до Ханаан, което се протяга на разстояние от над 600 км., Аврам е призван да бъде лидера или патриарха в този решаващ момент, който да поведе народа си към земята, обещана нему, както и на бъдещите му потомци.
Като глава на семейството, Аврам поема ръководната функция, която щеше да го определя като патриарх през всички бъдещи поколения.
Нашият отклик
Може би не всички сме призвани да изпълняваме същата роля на водачи като тази на Аврам, но като вярващи в Божиите обещания всеки от нас със сигурност е призван да има същата вяра като неговата.
Павел обяснява в своето Послание до римляните:
Понеже, какво казва Писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.“ А на този, който върши дела, наградата му не се счита като благодеяние, а като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.— Римляни 4:3–5
Трябва да гледаме към Исус, обещания Спасител. Всички, които повярват в Него, получават същата праведност, която Аврам получи, когато се довери на Господа. Нашият Бог „оправдава нечестивия“ и като безплатен дар, зачита нашата вяра „за правда“.
Бог призовава всеки един от нас да Го следваме и да Му се доверяваме отвъд всичко и преди всичко, „за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното Негово наследство, и колко превъзходно велика е силата Му към нас, вярващите“ (Ефесяни 1:18б–19а).
В ръководните роли, които имаме в живота си, като например да бъдем бащи или майки, трябва да поемем отговорност, както направи Аврам, и да следваме призива си на вяра в Господа. По този начин ще осветяваме пътя за онези, които се оглеждат в нас като пример за подражание. Точно както Аврам проправя път на вяра за своето семейство, така и ние можем да се доверим на Господа, очаквайки с нетърпение бъдещия „град, който има вечни основи, чийто архитект и строител е Бог.“ (Евреи 11:10).
А тези от нас, чиито земни бащи са преминали от този свят или отсъстват поради някаква причина, могат да разчитат на Небесния Отец за подкрепа, помощ и мъдрост, докато следват пътя на вярата, по който са призвани да вървят. Бог ни е дал Словото Си за напътствие. И макар че никой земен баща не може да изпълни съвършено задълженията си, Бог е съвършен Баща – вярвайте в Него!
Седмична молитва
Милостиви Отче, както Ти призова Аврам към Обетованата земя, така призоваваш и нас към трайна и устойчива вяра в Теб. Помогни ни да Ти се доверяваме за всичките си нужди – физически, душевни и духовни. Помогни ни да Те обичаме и да живеем вярата си в ежедневието като свидетелство за Твоята доброта и милост към нас. Когато поемаме по нашите житейски пътища, остани с нас и ни води чрез Твоя Свят Дух, за да можем да живеем по начин, който Ти е угоден. Амин.