Призивът към Аврам
Полуистината на Аврам
Когато бяха близо до Египет, Аврам каза на жена си Сарая: «Зная, че си красива жена и когато египтяните те видят, ще си кажат: „Тя му е жена“ и ще ме убият, а теб ще оставят жива. Моля ти се, казвай, че си моя сестра, за да се отнасят добре към мен и да се опази живота ми поради твоята дума.
— iBIBLE гл. 8
Библейски пасаж: Битие12:11–13
Отиването в Египет предполага намиране на убежище и бягство от глада за Аврам и семейството му (Битие 12:10). И макар че там те се натъкват на изобилие от храна и ресурси, местните хора представляват потенциална опасност за новите пришълци. В страха си Аврам се обръща към жена си Сарая, предлагайки ѝ следния план:
“Виж, зная, че си жена красива наглед. Египтяните, като те видят, ще рекат: Тя му е жена; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива. Кажи, моля, че си ми сестра, за да ми бъде добре покрай тебе и да се опази животът ми поради твоята дума.” — Битие 12:11б–13
В Свещеното Писание Аврам бива запомнен с неговата непоколебима вяра. Той напуска сигурността и спокойствието си, за да се отправи на пътешествие към непозната земя – и то само, защото Бог му казва да го стори. И при все че вярата на Аврам действително заслужава похвала, Библията не скрива страха и боязънта му в конкретната ситуация. Факт е, че колкото и да е силна вярата му, всеки човек понякога се съмнява. Освен това „Няма държава на света, която да е свободна от изпитания, нито пък характер, който да е лишен от недостатъци“, обяснява Матю Хенри.
Аврам току-що е имал разговор с Бога на цялата вселена, Който му се явява, за да го увери в обещанието, дадено му по-рано. И все пак той се страхува и безпокои за физическата си безопасност при влизането им в Египет.
Тук виждаме идеална илюстрация на греховната природа. При все че Аврам бива провъзгласен за праведен поради вярата си, пак измисля измама относно Сарая, за да се защити от потенциална опасност. Това не отменя положението му на праведник пред Бога, но води до съответните земни последствия. От молбата към жена му да излъже прозира основният интерес на Аврам, а именно – да спаси собствения си живот – „и да се опази животът ми“ – изтъква той, което обаче излага на риск честта и благоприличието на Сарая.
По-нататък в книгата Битие Аврам повтаря същата постъпка поради страх и лъже Авимелех, че Сарая му е сестра, но когато бива конфронтиран заради лъжата си, той признава: „Тя наистина ми е сестра: дъщеря е на баща ми, но не на майка ми; и стана ми жена“ (Битие 20:12). По този начин Аврам показва, че не е измислил пълна лъжа, а че казва полуистина.
Колкото и силна да е вярата му, всеки човек понякога се съмнява.
Нашият отклик
Полуистините са тактика за заблуждение още от самото начало. В Едемската градина змията казва на Ева: „Не, няма да умрете; но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като Бога, ще познавате доброто и злото“ (Битие 3:4–5). Макар да бе вярно, че очите им ще се отворят, те със сигурност щяха да умрат, т.е. само половината от онова, което змията каза, съответстваше на истината.
Измисляйки тази полуистина в случая с влизането в Египет, Аврам се опитва да предотврати опасността, макар че е можел да се моли за Божия защита. Освен това е можел да бъде прям и да се изправи пред самата опасност, посрещайки я с уверението, че Бог все пак е достатъчно силен да осъществи Своя план.
Но точно както и ние днес, Аврам се сблъсква с последиците от греховната си природа. Той бива изкушен, съмнява се, и дори съгрешава. Но въпреки всичко Аврам остава този, чрез когото Бог решава да изпълни плана Си за раждането на Исус Христос на земята. Какво невероятно насърчение е за нас да видим как Бог използва слаби човеци, за да извърши Своите велики дела!
В цялостната божествена история на Свещените Писания виждаме как Бог върши невероятни чудеса чрез несъвършени хора. Това е доказателство, че Бог може да използва и нас. Давид е могъщ цар, но освен това става прелюбодеец и убиец (виж 2 Царе 11); Соломон е мъдър, но бива заблуден от многото си езически съпруги (виж 3 Царе 11:1–8); Петър се превръща във верен апостол на Исус Христов, макар че се отрича от Него три пъти (виж Лука 22:53–62).
Всеки човек има свои борби и изкушения, но настоящата случка с Аврам ни напомня, че Бог продължава да действа дори и чрез онези, чието доверие в Него е разклатено. Затова положете вярата и упованието си в Господа, знаейки, че Той винаги защитава и води Своя народ. „Уповавай се на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти“ (Притчи 3:5–6).
Седмична молитва
Скъпи Небесни Татко, благодарим Ти, че си съхранил Словото Си, за да се учим от него. Благодарим Ти, че не ни спестяваш и онези епизоди, които разкриват слабостта на многото хора, които са Ти служили през годините. Укрепи доверието ни в Теб, за да не се разколебаваме, нито да се съмняваме. А когато вярата ни все пак се разклати, ни насърчавай чрез Писанието, от което прозира готовността Ти да работиш и да си служиш чрез всякакви хора. Пази ни и ни закриляй, Господи. Молим се в името на Исус. Амин.