Призивът към Аврам

На юг към избавление

 После Аврам продължи пътуването си на юг към Негев, но там настана голям глад, така че Аврам продължи да пътува надолу към Египет.

— iBIBLE гл. 8

​

Библейски пасаж: Битие12:9–10

​

Опустошителни пожари, урагани, торнадо и наводнения са само някои от непрестанните бедствия, които връхлитат Земята, на която живеем. Няма място по света, което да е предпазено или недокоснато от въздействието на греха, който присъства навсякъде около нас. Навсякъде хората се сблъскват с разочарованието, породено от прокълнатата земя – директно следствие от греха на Адам в Едемската градина, когато Бог казва: „… то проклета да бъде земята поради тебе; с мъка ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодили ще ти ражда“ (Битие 3:17б–18а).

​

​След като обхожда цялата земя, обещана на потомците му, Аврам не само забелязва, че там живеят ханаанците, които представляват реална заплаха за него, но установява също така, че земята е покосена от тежък глад. И двата фактора са външни, но притежават потенциала да повлияят на Аврамовото благосъстояние и да му навредят. Така виждаме как той е изправен пред поредното изпитание на своята вяра: лесно е да бъде изкушен да се върне обратно. Авторът на Посланието към Евреите обяснява:

​

… и ако наистина са имали на ум онова отечество, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат. Но сега желаят едно по-добро отечество, тоест небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарича техен Бог, защото им е приготвил град.— Евреи 11:15–16

Вместо, обаче, да се върне в местата, които по-рано напуска – земите на Ур и Харан – Аврам се отправя към Египет. Той продължава с вяра своето странстване, следвайки Божия призив. Това дълго пътуване от 650 км. до Египет подготвя почвата за още едно значително изпитание, пред което се изправят Аврам и неговата съпруга Сарая. В Египет той открива силна империя с могъщ фараон, което го кара да действа от страх, измисляйки измама, за да се предпази от потенциална опасност.

​

​

​

​​​​​

​

Слизането от Ханаан в Египет е мотив, който се повтаря в цялото Божествено повествование. Аврам, праотецът на Израил, е първият, който поема по този път. По-късно виждаме как Йосиф се озовава там, след като братята му го продават в робство (виж Битие 37), а след няколко години към него се присъединяват баща му Яков, заедно с цялото му домочадие, за да избягат от глада (виж Битие 46). По-нататък, в Новия Завет, Мария и Йосиф, заедно с новородения Исус, поемат по същия път от Витлеем към Египет, за да избягат от свирепия цар Ирод, който избива малките момченца (виж Матей 2:13–15). 

В цялото Писание Бог използва Египет като убежище от външни заплахи. Макар че не той, а Обетованата земя е крайната цел на Божия народ, Египет предоставя временно място за убежище на много от Божиите хора, при все че сам Бог е Този, Който осигурява истинската защита и безопасността за Своя народ.

​

Бог е наше прибежище и сила, винаги изпитана помощ в беди.

Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила,

и планините се преместили всред моретата; ако и да бучат и да се вълнуват водите им, и планините да се тресат от надигането им.— Псалм 46:1–3

​

Нашият отклик

Бог призовава всеки един от нас да понесе трудностите, които този живот може да ни поднесе. Може да се сблъскаме със здравословни проблеми, с природни бедствия, гонения или войни, но все пак сме призовани да се изправим срещу всички беди с вяра, знаейки, че са истинни думите: „Господ ще те пази от всяко зло; ще пази душата ти. Господ ще пази излизането ти и влизането ти отсега и довека“ (Псалм 121:7–8).

Точно както Аврам продължава напред и не се обръща назад, стремейки се да следва Божия призив, така и ние трябва да се изправяме срещу житейските ни трудности и да продължаваме напред. И точно както Бог се грижи за безопасността на Аврам, осигурявайки му временно убежище, Той ще се погрижи да опази и нас. Това не означава, че няма да бъде трудно или че няма да се сблъскаме със сериозни проблеми, но означава, че Бог е в контрол на живота ни: „А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христа [Исуса], ще ви усъвършенства, утвърди и укрепи [и направи непоколебими], след като пострадате малко” (1 Петрово 5:10). 

В моментите, когато проблемите ни се струват прекалено тежки и непреодолими, а надеждата ни почти се е изпарила, можем да се доверим на вечните обещания на нашия Бог и Цар, Който казва, че ще ни утвърди в Царството Си, което е без край.

​

Дните на човека са като трева; като полски цвят, така цъфти. Защото като преминава вятърът над него, и няма го,

и мястото му не го познава вече. Но милостта на Господа е отвека и довека върху онези, които се боят от Него, и правдата Му върху внуците на онези, които пазят завета Муи помнят заповедите Му, за да ги изпълняват. Господ е поставил престола Си на небето; и Неговото царство владее над всичко.— Псалм 103:15–19