Призивът към Аврам

Призоваване на Господното име

И Аврам издигна олтар на ГОСПОДА, Който му се яви. Тогава той напусна тази местност и се премести към хълмовете, източно от Ветил, където разпъна шатъра си. Там той издигна друг олтар на ГОСПОДА и призова Господното име.

— iBIBLE гл. 8

Библейски пасаж: Битие 12:7б–8

Докато Аврам обхожда земята, която Бог щеше да даде на потомците му, той демонстрира вяра. Той разчита, че дадените му от Бог обещания ще се сбъднат, уповавайки се на Господ, Който му се явява.

С вяра се засели в обещаната земя, като в чужда, и живя в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание. Защото очакваше града, който има вечни основи, чийто архитект и строител е Бог.— Евреи 11:9–10

Когато се явява на Аврам, Бог му дава физическо, неоспоримо доказателство, че Той е реален. А в отговор на това доказателство Аврам се покланя пред единствения истинен Бог. Така той първо построява олтар в земята Сихем, където Бог му се явява, а след това, премествайки се към хълмовете източно от Ветил, построява още един олтар.

Аврам „призова Господното име” (Битие 12:8) като такъв, който е виждал Бога. Този израз напомня за предшественика на Аврам, Сит, чието семейство прави същото нещо: „Също и на Сит се роди син, когото наименува Енос. Тогава човеците започнаха да призовават Господнето име” (Битие 4:26).

Поколения преди Аврам да принесе жертви на Бога, неговите предци правят същото. Аврам не е изолирана личност в историята на Божието изкупление – той представлява важна част от семейството, което Бог избира да използва, за да въведе Исус Христос в света.

Така олтарите се превръщат в свидетелство за Божието присъствие в Ханаан, а земята бива белязана от благодарността и прославата, извиращи от сърцето на Аврам. Хвалата към Бог става израз на надеждата, която има Аврам, по същия начин, както е и днес за нас.

Защото тука нямаме постоянен град, но търсим бъдещия. Затова чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, тоест плод от устни, които изповядват Неговото име. А не забравяйте да вършите благодеяния и да споделяте с другите благата си; защото такива жертви са угодни на Бога.— Евреи 13:14–16

Макар че в наши дни не строим олтари така, както са го правили нашите предци във вярата, сме призвани да завещаем същото наследство, белязано от вяра и благодарност, и по този начин да оставим своя отпечатък върху света около нас.

Така олтарите се превръщат в свидетелство за Божието присъствие в Ханаан, а земята бива белязана от благодарността и прославата, извиращи от сърцето на Аврам.

Нашият отклик

Днес нека отделим малко време, за да помислим относно начините, по които Бог се е грижил за нас. Независимо дали става дума за нашите непосредствени належащи нужди като жилище, храна и вода, или за духовните ни потребности като вяра и надежда в Неговия план, Бог се е грижил и се грижи за всеки един от нас.

Възможно е някои от нашите желания и надежди ще останат неосъществени, но ако отделим малко време, за да погледнем към Божието дело в живота ни през изминалите години, ще видим как ясно изпъква образа на нашия верен, грижовен и любящ Бог.

Настройвайки сърцата си към благодарност за верността на Бог, ще можем да видим Божията грижа в собствените ни житейски истории. А ако чрез живота си оставим следа на преклонение пред Господа, ще засвидетелстваме доверието си в Този, Който спазва обещанията Си да ни преведе през този живот към Неговото обещание, което ще се изпълни в живота, който предстои.

Точно както Аврам очаква града, който щеше да бъде построен в земята, обещана на потомците му, така и ние очакваме град, който ще трае вечно. Книгата Откровение ни разкрива видение за нашето славно бъдеще:

И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече. Видях и святия град, новия Ерусалим, да слиза от небето, от Бога, приготвен като невяста, украсена за мъжа си.— Откровение 21:1–2

Докато чакаме и се надяваме на Божието вечно царство, нека постъпваме както Аврам, вярвайки в Божиите обещания, защото Бог ни се е разкрил. Макар Той да не се явява пред нас както се яви пред Аврам, Бог ни се е разкрил чрез Словото Си. На страниците на Свещените Писания Той ни представя цялата история за спасение на човечеството и ни показва кой е Той и как ни избавя.

И какъв следва да бъде нашият отклик на тази благодат? Няма нищо, което да можем да прибавим към нея, тъй като тя е дар от Бога. Можем само да последваме примера на Аврам и да отговорим с искрена благодарност.

Седмична молитва

Милостиви Татко наш, благодарим Ти, че разполагаме с Твоето Слово, което свидетелства за това Кой си и какво си сторил, за да ни спасиш. Благодарим Ти, че изпрати Исуса Христа на света, за да прости греховете ни и да проправи път към вечен живот за нас. Пази сърцата и умовете ни от самонадеяност и суета и замени егоизма ни с благодарност към Теб, понеже Ти си единственият истински източник на всички блага към нас. Молим се в името на Исус. Амин.