Аврам и войната между царете
Потомството на Аврам
Ще направя потомството ти многочислено като земния пясък. Стани, обходи земята надлъж и нашир, защото на теб ще я дам. Аврам премести шатъра си и дойде, та се засели при дъбравата на Мамре, която е в Хеброн; и там издигна олтар на ГОСПОДА.
— iBIBLE гл. 9
Библейски пасаж:13:16–18
В покорство към Господа Аврам става и обхожда земята, която е обещана на него и на потомците му за тяхно притежание, и бързо разбира, че тази земя все още не е негова собственост. Той не притежава дори и един сантиметър от нея, но с вяра се уповава на Божието обещание към него. В допълнение двойното обещание, дадено му от Бог, изтъква, че Аврам щеше да има многобройни потомци. Бог обещава да направи потомството му „многочислено като земния пясък“.
Дякон Стефан, последовател Исус Христов и първият мъченик за християнската вяра, записан в Свещеното Писание, разказва историята на Аврам:
«Бог на славата се яви на отца ни Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му каза: „Излез из отечеството си и из рода си и ела в земята, която ще ти покажа.“ Тогава той излезе от Халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете. И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.» — Деяния на апостолите 7:2б–5
Пол Е. Кретцман обяснява, че обхождането на земята от страна на Аврам „се свързва с древен обичай, според който човек заявява правото си върху даден парцел земя, като го обикаля“. Всяка стъпка символизира вярата на Аврам в Божието обещание не само по отношение на притежанието на земята, но и по отношение на многобройното му потомство, което щеше да живее в нея.
Целият Стар Завет съдържа пророчества относно Месията, Който щеше да живее в земята, по която е ходил Аврам. Казва се, че Той ще се роди във Витлеем (Михей 5:2), ще поучава в Галилея (Исая 9:1–2) и ще влезе в Ерусалим като цар, яздейки на магаре (Захария 9:9). Исус – обещаният Потомък на Аврам – щеше да обиколи цялата земя Ханаан и да изпълни Божия план за Неговия народ там.
Всички, които се доверяват на Онзи, Когото Бог е изпратил, Исус Христос, за тяхното спасение, споделят вярата на Аврам. Заедно всички ние сме деца на Аврам – такива, които вярват в единствения истински Бог, Който ни е спасил. Ап. Павел обяснява: „И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание“ (Галатяни 3:29). Така като вярващи ставаме част от изпълнението на Божието обещание, че потомството на Аврам ще бъде „многочислено като земния пясък“.
Всяка стъпка символизира вярата на Аврам в Божието обещание не само по отношение на притежанието на земята, но и по отношение на многобройното му потомство, което щеше да живее в нея.
Нашият отклик
Точно както Аврам обхожда земята, която му е обещана, и я усеща със сетивата си, усвоявайки я с всяка своя стъпка, така и ние възприемаме Божиите обещания за нас сега, въпреки че те все още не са напълно осъществени. Живеем като хора, които вече са преживели Божията благодат, докато същевременно осъзнаваме, че ни очаква още много повече в бъдеще.
Докато се държим за Христос с вяра, възприемаме истината, че сме били опростени и обявени за праведни заради Исус, макар че все още грешим всеки ден. Но един ден, когато Исус се завърне, ще бъдем истински и изцяло праведни. Някои теолози наричат тази концепция „вече да, макар все още не“.
Действителността, с която се сблъскваме като християни, е реална, но ще бъде съвършено, цялостно и истински завършена едва когато Христос дойде отново. Писанието ясно заявява, че „В Него [Исус Христос] имаме изкуплението си чрез кръвта Му, опрощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат” (Ефесяни 1:7). Това е настоящата действителност за нас. Но по-късно в Ефесяни ап. Павел говори за „деня на изкуплението” като за събитие в бъдеще време: „И не наскърбявайте Святия Божий Дух, в Когото сте запечатани за деня на изкуплението” (Ефесяни 4:30).
Присъединявайки се към местна църква, в която да се радваме на християнско общение, независимо от това колко несъвършена тя, се съгласяваме с Божието обещание, че един ден ще се наслаждаваме на съвършена близост, когато бъдем при Него. Докато продължаваме да четем Божието Слово, ние се учим, растем и разбираме частично Божиите тайни, като същевременно осъзнаваме, че един ден ще Го познаваме съвършено в Неговото Царство, което няма край.
Голяма утеха ни носи живеенето в реалността, която Исус Христос е спечелил за нас. Поглеждайки към своя ближен - християнин, трябва да помним, че един ден ще бъдем заедно с него пред Божия престол, и тази истина би трябвало да ни помогне да му прощаваме – бързо и лесно. Можем да се опълчваме срещу греховете си всеки ден, знаейки, че Исус Христос вече е спечелил окончателната битка срещу греха на кръста и че един ден ще бъдем избавени от това тяло на смъртта; „Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта? Благодаря на Бога, има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ“ (Римляни 7:24–25а).
Седмична молитва
Небесни Татко, благодарим Ти за прекрасните дарове, с които си ни обсипал: изкупление, осиновяване, опрощение на греховете, християнска общност и дара на Светия Дух, Който обитава във всички, които вярват. Молим Те да ни помагаш да насочваме погледа си към бъдещите добрини, за да можем да се наслаждаваме на Твоите дарове още сега, знаейки, че един ден Ти ще изпълниш всички Свои обещания. И докато вървим в християнския ни живот, както Аврам обходи земята на обещанието, се молим да ни водиш и пазиш заради Своя възлюбен Син, в чието име се молим. Амин.