Всемирния потоп

Водите се оттеглят

Бог си спомни за Ной и за всички животни в кораба и направи така, че над земята задуха вятър и водите започнаха да се отдръпват. И след сто и петдесет дни от началото на потопа корабът се спря на планината Арарат. Водите продължиха да спадат и скоро можеше да се видят и други планински върхове.

— iBIBLE гл. 4

Библейски пасаж: Битие 8:1–4

След много, много дълги дни, прекарани сред открити води, покриващи земята, Ной и семейството му, заедно с животните, вероятно са очаквали с нетърпение да слязат от кораба! Изминават сто и петдесет дни, откакто започва потопът до момента, в който корабът засяда върху планината Арарат (Битие 8:3). До този момент те са прекарали цели пет месеца затворени вътре.

Тогава „Бог си спомни за Ной и за всички животни в кораба и направи така, че над земята задуха вятър и водите започнаха да се отдръпват“. Думата „си спомни“ в този пасаж не означава, че Бог буквално е „забравил“, както ние хората си забравяме обяда или ключовете на колата.

По-скоро това „спомням си“ (на евр: zakar) може да се преведе като „сещам се за нещо“ или като „питая конкретна загриженост към някого или нещо“.

Тук виждаме проява на невероятната Божия грижа спрямо Неговия народ. Той си спомня или мисли конкретно за тях и от любов и загриженост към хората прави така, че водите на потопа да започнат да се оттеглят. Това не е плод на мимолетно или произволно решение от страна на Бог, но Той умишлено прави така, че ветровете да задухат, за да избави живота на онези, които беше превел през водите.

Бог дирижира всеки детайл от тази история на спасение. Той е Този, Който предупреждава Ной за предстоящия потоп, Който му дава указания как да построи кораба и какво да внесе в него, и Който затваря вратата на кораба! След това от Своята собствена сила издига вятър, който духа над земята. „Ruach“ или „вятър“ на иврит може да се преведе и като „дихание“ или „дух“. Това е същата дума, която се използва, когато се говори как Божият Дух се носи над водите при Сътворението (Битие 1:2). Същата тази невъобразима, неизмерима Божия сила, която извършва присъда над злото в света, донася и изцеление, възстановяване и спасение, като кара водите да се отдръпнат.

Още от самото начало Бог обитава и живее сред Своето творение. Затова Той не може да изостави хората, които е създал, дори когато се налага да осъди злото, което върлува навсякъде преди потопа. Той е толкова загрижен, че осигурява точно това, което е необходимо, за да може Ной, семейството му и животните да бъдат изведени на безопасно място.

Нашият отклик

През дните, седмиците и месеците, в които корабът се носи по водите, Ной и семейството му проявяват невероятно търпение. Те влизат вътре с вяра, че Словото на Господа е вярно и с увереност, че всичко ще се случи по начина, по който Бог е определил. В коментара си относно книгата Битие Мартин Лутер стига до заключението, че хората в кораба са блестящ пример за издръжливост:

„Нека не забравяме, че тази история ни дава пример за вяра, издръжливост и търпение, за да се научим, разполагайки с Божественото обещание, не само да вярваме в него, но и да смятаме, че се нуждаем от издръжливост. А издръжливостта не може да се постигне без да е налице голяма борба.“ — Мартин Лутер

Апостол Павел ни насърчава: „В усърдието бивайте нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа. Радвайте се в надеждата, в скръб бивайте твърди, в молитва – постоянни“ (Римляни 12:11-12). Изпитания и трудности неизменно ще дойдат, водите на потопа ще заплашват да залеят живота ни, но Господ е Този, Който ще ни придружава и превежда благополучно през всички изпитания. Ап. Павел също пише:

И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда – надежда. А надеждата не посрамя; защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Святи Дух.. — Римляни 5:3–5

Когато сте изправени пред изпитания или се борите с изкушенията и разочарованията, присъщи за този живот, си спомнете как ли се е чувствал Ной, когато корабът за пръв път докосва върха на планината Арарат. След почти пет дълги месеца плаване по водите, без никъде да се вижда суха земя, корабът засяда върху планината. Смятате ли, че Ной е усетил здравината на планината под тях? И макар те все още да не са били напълно избавени – било е необходимо време, за да спаднат всички води, все пак увереността от наближаващото спасение е била налице у Ной.

Възможно е да не виждаме пълното освобождение, което Христос е изработил за нас, докато се борим с трудностите на този живот. Независимо дали страдаме от болести, или се борим с отчаяние и нищета, увереността за вечния живот ни е гарантирана. Можем да сме уверени, че прошката ни е издействана от Христос. Затова се надяваме на онова, което не се вижда, и се доверяваме на Божието Слово, което е на наше разположение: „Истина, истина ви казвам: който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота“ (Йоан 5:24).

Седмична молитва

Милостиви наш Татко, чрез Твоето Слово Ти ни разкриваш сигурността относно нашето спасение в Исус Христос. Благодарим Ти, че ни осигуряваш всичко, от което се нуждаем в този живот – от ежедневната храна и подслон до надеждата, която имаме, за вечността, прекарана с Теб. Помогни ни да посрещаме изпитанията и трудностите в живота си с търпение и издръжливост, уповавайки се на Твоята милост и благодат. В името на Исус се молим.Амин.