Аврам и войната между царете
Север, Юг, Изток, Запад
След като Лот се отдели от него, ГОСПОД каза на Аврам: Повдигни очите си от мястото, на което си, и разгледай всичко наоколо - към север и юг, към изток и запад. Цялата земя, която виждаш, ще дам на теб и на потомството ти завинаги.
— iBIBLE гл. 9
Библейски пасаж:13:14–15
Още докато Аврам се намира в Ур Халдейски, Бог му говори: „Излез от отечеството си, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа. Ще направя от тебе голям народ“ (Битие 12:1–2а). След като пропътува разстоянието до Харан, а след това и до земята Ханаан, Бог отново се обръща към Аврам, уверявайки го в обещанието Си: „На твоето потомство ще дам тази земя“ (Битие 12:7).
След кратък престой в Египет, за да избегне глада, Аврам най-накрая влиза в земята Ханаан. Тогава Лот се отделя от него. Когато Аврам най-накрая се заселва в земята, към която Бог го призовава, Бог отново му проговаря. Той приканва Аврам да повдигне очите си към север и юг, към изток и запад, за да разгледа земята, която му е обещана (Битие 13:14).
Бог непрекъснато уверява Аврам в обещанието Си.
Това, което Аврам не успява да види в този момент, обаче, остава още по-мащабната реалност, която се крие зад това обещание. Той трябва да погледне към север и юг, към изток и запад, но Бог в действителност възнамерява да даде целия свят на Аврамовите потомци.
Онези, които вярват в Божието обещание и се доверяват на Господ Исус Христос, полагайки упованието си е Него, ще влязат в една още по-велика страна – такава, която няма край: в новото небе и новата земя. Потомци на Аврам стават всички, които вярват:
Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за всичкото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни.—Римляни 4:16
Аврам в крайна сметка не преживява благословението действително да заживее в Обещаната земя, но неговите потомци щяха да го преживеят. А сега, чрез вяра, ние биваме причислени към потомците на Аврам. Присадени сме в семейството на вярата и получаваме същото обещание. Но обещанието, което ни е дадено, засяга много повече от дадено географско местоположение в Близкия Изток – очакваме и се надяваме на вечен дом в небесата.
Земята, в която ще живеем завинаги в Божието присъствие, е неотменимо обещание. Исус казва: „Истина ви казвам, че при обновлението на всичко, когато Човешкият Син седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, също ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена“ (Матей 19:28).
Той трябва да погледне към север и юг, към изток и запад, но Бог в действителност възнамерява да даде целия свят на Аврамовите потомци.
Нашият отклик
Божиите обещания често надхвърлят онова, което можем да видим с очите си. Аврам е могъл да огледа земята пред себе си и да проумее непосредственото обещание на Бог, че тази земя щеше да се напълни с негови потомци, но най-вероятно в онзи момент въобще не е могъл да си представи невероятното изпълнение на това обещание, което щеше да се сбъдне чрез Исус Христос.
В Аврамови потомци щяха да се превърнат не само тези, които биха произлезли от неговото тяло, но и онези, които споделят същата вяра като Аврам (Римляни 4:16). Множествата, които викат пред престола на Бога и пред Христос, описани в книгата Откровение, са такива, които произхождат от всички племена, езици и народи (Откровение 7:9–10).
Невероятното обещание за небесно местообитание – страна на безопасността, в която Бог и народът Му ще живеят вечно, е изумително. Трудно е да проумеем милостта и мира, които ще царуват тогава. Но и ние, подобно на Аврам, трябва да погледнем отвъд онова, което виждаме с очите си. Необходимо е да вярваме със сърцата си, че това наистина ще се случи: „А вярата е даване на твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не се виждат” (Евреи 11:1). Затова трябва да се държим за обещанието с вяра.
Надеждата ни е като на такива, които все още не могат да видят пълнотата на Божиите обещания, но които познават характера Му. Знаем, че Бог е верен и на Него може да Му се има доверие. Затова, когато Той казва, че небесната страна с новите небе и земя е подготвена за всички, които вярват, имаме право с вълнение и радост да очакваме това славно бъдеще.
Седмична молитва
Боже наш и Царю наш, благодарим Ти, че си ни дал ясните Си обещания в Писанието. Благодарим Ти, че подсигури земя за потомството на Аврам в Ханаанската земя, използвайки я като аналогия, за да ни насочиш към още по-великата реалност на нашия вечен живот с Теб. Води ни, докато живеем в този свят и ни помогни да останем изпълнени с надежда, вярвайки в Твоето обещание за вечност в Твоето присъствие в един свят без край. Молим се в името на Исус. Амин.