.jpg)
Призивът към Аврам
Войната между деветимата царе
Стана така, че сенаарския цар Амарфал, еласарския цар Ариох, еламския цар Ходологомор и гоимския цар Тидал започнаха война срещу содомския цар Вера, гоморския цар Варса, адманския цар Сенав, цебоимския цар Симовор царя на Вала, която е Сигор.
Всички те се събраха в Сидимската долина, където е Солено море – четирима царе, воюващи срещу петима. А Сидимската долина беше пълна със смолни кладенци. И царете на Содом и Гомор като бягаха, паднаха в тях, а останалите избягаха в планината.
iBIBLE гл. 9
Библейски пасаж: Битие 14:1–10
Племенникът на Аврам, Лот, се заселва в земята извън Содом, когато избухва война. От север пристигат четирима могъщи царе, за да воюват срещу петима местни владетели в близост до долината на река Йордан. Тези деветима царе и техните армии се сражават в долината Сидим, където днес се намира Мъртво (Солено) море.
Писанието ни представя контекста на тази битка: „Дванадесет години те бяха в подчинение на Ходологомор, а в тринадесетата въстанаха“ (Битие 14:4). Петимата царе са били поданици на Ходологомор в продължение на много години, но след техния бунт той събира армиите си и царете, които го придружават, като завладява много народи и земи по пътя към повторното покоряване на петимата царе от тази история (виж Битие 14:5–7).
Тази война обрисува картината, представяща реалната обстановка в земите, където живеят Аврам и неговият племенник Лот. Политическата ситуация е напрегната, обостряна поради воюващите помежду си владетели, които постоянно се стремят да завладяват нови земи, населявани от невинни хора, уловени в капана на тези боеве.
Когато Бог казва на Аврам: „Ще благословя онези, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те проклина; и чрез тебе ще се благославят всички земни племена“ (Битие 12:3), около него са разположени множество опасни народи, владетели и племена. Тези деветима царе не са представители на далечни земи, а управители на всички околни места – владетели, способни да нанесат голямо зло, които не се сражават в името на Господа.
Тази война на деветимата царе е първата такава, спомената в Писанието, но със сигурност няма да е последната. Откакто грехът влиза в света, се появяват и враждебност, алчност и насилие. Започвайки с жестокостта, проявена от Каин, който убива брат си Авел (виж Битие 4:8), трагедията на убийството и преждевременната смърт се превръща в част от реалността за всички нас.
Бог е Този, Който въздига владетели и Той е Този, Който има властта да предаде владичеството им на други. Даниил ясно разкрива тази истина, когато благословя Господа, казвайки:
“Да бъде благословено името Божие
отвека и довека;
защото мъдростта и силата са Негови.
Той сменя времената и сезоните;
сваля царе и поставя царе;
Той е, Който дава мъдрост на мъдрите
и знание на разумните."
—Даниил 2:20–21
Тази концепция може да е трудна за възприемане, когато управляващите не въплъщават непреходните добродетели, а вместо това биват жестоки и се стремят към гнусна печалба. И все пак, както ще видим по-нататък, Бог има силата да избавя онези, които обича, от всеки, който ги заплашва.
Откакто грехът влиза в света, се появяват и враждебност, алчност и насилие.
Нашият отклик
Защитата, любовта и грижата, които Бог гарантира на Аврам, се потвърждават ясно и многократно чрез Неговото явяване и конкретните Му обещания към Аврам. Не съществува земна сила, която да е толкова могъща, че да се противопостави срещу Аврам и неговите потомци – онези, които сам Бог се обвързва да защитава. По същия начин Божието обещание важи и за нас. Той уверява Своите деца в Неговата закрила, когато казва чрез пророк Исая:
"Нито едно оръжие, скроено против тебе не ще успее;
и ти ще победиш всеки език, който би се повдигнал
против тебе в съд.
Това е наследството на Господните служители
и правдата им е от Мене – казва Господ.” —Исая 54:17
Войни ще продължават да избухват, докато Исус не се завърне. Когато гледаме по телевизията всички разорения и опустошението, които те причиняват, може да се обезпокоим или изплашим. Възможно е дори да се почувстваме обременени или да си помислим, че Бог Го няма.
Съществуват много неща в живота ни, които не сме в състояние да контролираме, но именно тогава имаме възможност да се облегнем на Божиите обещания и да вярваме, че именно Той контролира всичко.
Естествено и нормално е да скърбим за всички трагедии, причинени от войни или други бедствия, но ние не скърбим като хора без надежда, „защото ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него“ (1 Солунци 4:13–14).
Исус отправя утешителни слова: „И ще чуете за войни и слухове за войни; но внимавайте да не се смущавате; понеже тия неща трябва да станат; но това още не е свършекът“ (Матей 24:6–7). Затова не трябва да се боим за нещата около нас, които не можем да контролираме. Никоя сила на земята не е достатъчно силна, за да предизвика края на времената – само Бог, седейки на Своя съдийски престол, може да определи кога ще дойде свършекът на света и да установи Своето Царство, което няма да има край.
Седмична молитва
Скъпи Небесни Отче, докато преживяваме трагедии, причинени от преждевременна смърт и виждаме опустошението от войни в нашето съвремие, Те молим да ни изпълваш с утеха чрез Своите обещания за окончателно възстановяване и мир, когато Исус се завърне. Прости ни за гнева и враждебността спрямо другите и укрепвай вярата ни, за да обичаме и служим на хората около нас. Молим се в името на Исус. Амин.