.jpg)
Призивът към Аврам
Аврам - воинът
А един от оцелелите в битката, избяга и дойде при Аврам, който живееше при дъбравата на Мамре. Като чу Аврам, че племенникът му бил пленен, изведе своите триста и осемнадесет обучени мъже, родени в неговия дом, и тръгна да преследва царските армии чак до Дан.
През нощта, след като раздели хората си, той ги нападна, та ги порази и ги преследва до Хова, която е на север от Дамаск. И възвърна всичкия имот, освободи и племенника си Лот с неговия имот, както и всички, които бяха пленени. — iBIBLE гл. 9
Библейски пасаж: Битие 14:13–16
След жестоката война, в която победителите разграбват Содом и Гомор и отвеждат в плен всички мъже, жени и деца, Библията разказва, че един човек успява да избяга. Този човек отива при Аврам, за да му съобщи, че племенникът му Лот е пленен. Без телевизия, сателити, новини в реално време или социални медии, Аврам няма как да знае какво се е случило с племенника му, докато някой не дойде лично да го информира.
Незабавно Аврам събира мъжете си и тръгва на бой. Малка група мъже от дома му преследва армия, която току-що е разгромила петима царе и техните армии. Шансовете на тази шепа мъже срещу тази могъща армия са нищожно незначителни, но Бог е на тяхна страна и Той им подарява победата.
Воинът Аврам ръководи своята малка армия с умение и бързина. През нощта той разделя хората си и напада онези, които са отвели Лот. Този внезапен удар му носи победа над царете и Аврам успява да възвърне всичко заграбено и да освободи от плен всички хора, включително племенника си Лот.
Това физическо избавление на Лот чрез ръката на Аврам служи като предвестник на това, как Бог щеше да се задейства, за да опази живота на Своя народ в безбройни битки през цялото повествование на боговдъхновения Разказ. Точно както малката армия на Аврам се изправя срещу вражески сили и ги побеждава, така и Бог отново и отново щеше да избавя Своя народ от всякакви атаки и нападения, дори когато всичко изглежда напълно безнадеждно.
Чудесен пример за това е случаят, когато Бог довежда израилтяните в Ханаан, за да завладеят земята, и те – малка група хора – побеждават ханаанците и превръщат земята в свой дом въпреки всички препятствия и противно на всички очаквания. Размишлявайки върху силата на Бог да печели победа в битки, синовете на Корей пишат:
Боже, с ушите си сме чули …..Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си настанил; съкрушил си племена, а тях си разпространил. Защото те не със своя меч са завладели земята,
нито тяхната мишца ги е спасила, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлината на Твоето лице, защото Твоето благоволение е било към тях. — Псалм 44:1a–3
И все пак физическото освобождение на Божия народ не винаги е гарантирано. Съществуват моменти, в които Божиите хора страдат, но кулминацията в Божията история на избавление е освобождението, което Божиите деца получават посредством жертвата на Исус Христос. Благодарение на тази жертва сме освободени от греха, от силите на злото в този свят, както и от самата смърт. Дори да страдаме в телата си, ни очаква много по-славно бъдеще – вечен живот с нашия Спасител Исус Христос.
Точно както малката армия на Аврам се изправя срещу вражески сили и ги побеждава, така и Бог отново и отново щеше да избавя Своя народ от всякакви атаки и нападения, дори когато всичко изглежда напълно безнадеждно.
Нашият отклик
Ап. Павел обяснява, че грехът ни държи в плен, но Исус Христос е единственият, който е достатъчно силен да ни освободи: „Като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха” (Римляни 6:6). В Посланието към галатяните той продължава да използва същата илюстрация и казва, че именно тази свобода е причината, поради която можем да изберем да вършим Божията воля и да не се връщаме обратно към греха: „И така, стойте твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго“ (Галатяни 5:1).
Точно като Лот, и ние сме били поробени. Нашите вериги може да не са били толкова очевидни като неговите, но грехът ни е държал в своята хватка, докато Исус не ни освобождава. Бог ни предоставя най-голямата защита в битките ни срещу силите на тъмнината и злото: ние „сме облечени с Господа Исуса Христа” (Римляни 13:14). А с Христос като наша победа, не сме вече пленници на греха, но свободни да обичаме и да служим на Бог и на околните.
Може би няма да се впуснем във физическа битка, за да освободим други от плен, както прави Аврам, но неговият устрем за собственото му семейство ни показва с какъв плам трябва да се борим за другите, които все още не са чули Благата вест. Като християни сме въвлечени в духовната битка, която се води в този свят. Затова „обличаме Божието всеоръжие“ (Ефесяни 6) и стоим твърдо в истината, споделяйки посланието за Исус с другите, дори когато то е неудобно или се възприема за глупаво. В Своя спасителен план Бог включва и използва нас, за да занесем Неговата светлина и любовта Му до всички, така че и те да могат да изпитат свободата, която подарява Бог.
Седмична молитва
Скъпоценен Баща Небесен, точно както даде кураж на Аврам да спаси братовия си син, Лот, от плен, ни дай смелост да се борим за онези, които не Те познават. Екипирай ни чрез Словото Си – Твоята Истина – и чрез Духа Си, Който да ни води, докато споделяме посланието за свободата, която е на разположение посредством вяра в Исус Христос. Ти си достатъчно силен и могъщ да ни избавиш от всички беди. Укрепи ни и ни пази от всяко зло и от всички несгоди. Молим се в името на Исус. Амин.