Елитната пехота на Персийската империя

Тази седмица ви каним да се разходите из залите на персийските владетели, управлявали Ахеменидската империя, съществувала приблизително от 550 до 330 г. пр.Хр. Докато се приближавате към трона на царя, погледът ви ще бъде привлечен от верните войници, стоящи отдясно и отляво му. Тези мъже са били част от елитната пехота на империята, наречени по-късно от гръцките историци „персийските безсмъртни“. Заповядайте при нас, докато чрез внимателно проучване талантливите ни аниматори пресъздават образите на тези прочути воини, които ще се появят в следващите епизоди на iBIBLE.

„Персийските Безсмъртни“ са били добре позната, но и загадъчна група, част от тогавашната пехота в Ахеменидската армия. До голяма степен това, което учените днес знаят за тези войници, се базира на сведенията от гръцкия историк Херодот. Гръко-персийските войни – поредица от сражения между гръцките градове-държави и Персия – са се водили приблизително между 492 и 449 г. пр.Хр. Херодот е записал подробностите относно тези сражения, като по този начин предоставя информация за персийските воини.

Тази елитна бойна единица е наричана „безсмъртна“, защото е поддържала постоянен състава си от 10 000 войници. Ако някой войник паднел в боя, бил незабавно заменян от друг преди следващата битка. Армията винаги изглеждала в пълен състав, което създавало впечатление за неуязвимост пред враговете им и им спечелило прозвището „Десетте хиляди безсмъртни“.

Тези персийски воини са служили като лична охрана на царя, като в техния състав са влизали персийци, мидяни и еламити, тъй като Персийската империя е обхващала много различни етнически групи и религии. В столиците на Ахеменидската империя са открити издълбани релефи на тези мъже, облечени в пищни одежди със златни накити. Най-заслужилите войници в отряда са имали честта да носят златен нар на върха на копията си.

По време на разцвета на персийската мощ, Бог използва нейните царе, за да изпълни Своите цели за народа Си. Писанията разказват, как цар Кир издава указ за освобождаване на еврейските изгнаници от Вавилон, позволявайки им да се върнат по родните места и да възстановят храма в Ерусалим, точно както са били предсказали пророците много по-рано.

При следващите персийски владетели това дело продължава да се извършва чрез еврейски водачи като Ездра и Неемия, които ръководят народа при възстановяване на града и храмовите богослужения.